СТРЕПСИАД
Недей ми споменава за конярина,
че този бог ми причинява болките.
Но, сине, ако ме обичаш искрено
и силно, чуй съвета ми.
ФИДИПИД
Какъв е той?
СТРЕПСИАД
О, час по-скоро промени живота си,
учи каквото аз ти кажа, моля те.
ФИДИПИД
Добре, кажи.
СТРЕПСИАД
И ще го сториш?
ФИДИПИД
Сторвам го,
кълна се в Бакхус!
СТРЕПСИАД
Погледни насам сега.
Ти виждаш тая протка, тая къщица.
ФИДИПИД
Да, виждам, татко. Що е то наистина?
СТРЕПСИАД
На мъдри духове е тя мислилище.
Мъже живеят там, и те, говорейки,
те убеждават просто, че небето е
похлупака върху нас, а ний сме въглища.
И те те учат, ако им плати човек,
да победиш и с правото и с кривото.
ФИДИПИД
Кои са те?
СТРЕПСИАД
Не знам им точно името.
Отлични люде и дълбокоумници.
ФИДИПИД
Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е
за босите и бледите бърборковци,
като Сократ и Херефонт! Нещастници!
СТРЕПСИАД
Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!
Но помисли за залъка на татка си:
иди при тях, изостави конярството.
ФИДИПИД
Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше
фазаните на Леогор — не, никога!
СТРЕПСИАД
Иди, най-мили сине, умолявам те, върви, учи!
ФИДИПИД
Каква ти е науката?
СТРЕПСИАД
Говори се, у тях две речи имало,
едната — силна, а пък слаба — другата.
От тези двете речи, казват, слабата
надвивала, когато брани кривдата.
И ако ти ми усвоиш неправдата,
при всички сторени от тебе дългове
не ще платя нито стотинка някому.
ФИДИПИД
Не съм съгласен. Със лице повехнало
не бих посмял да гледам към ездачите.
СТРЕПСИАД
Добре, от днес при мене няма ядене
за тебе, за бегача и возача ти.
Прогонвам те от къщи, бягай поврага!
ФИДИПИД
Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне
да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.
(излиза)
СТРЕПСИАД
Аз паднах, ала никакво предаване!
И след молитва към небето, лично аз
ще ида да се уча в туй мислилище.
Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,
ще усвоя словесните им тънкости?
Не, ще вървя! Какво се мая толкова?
Но я да чукна!
(Чука)
Хей, момче, момченце бе!
Излиза един Сократов Ученик.
УЧЕНИКЪТ
Е, да те вземат… Кой тъй бъхти вратнята?
СТРЕПСИАД
Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.
УЧЕНИКЪТ
Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си
тъй силно и безцеремонно вратнята:
новооткрита мисъл бе пометната!
СТРЕПСИАД
Прости ми. Отдалече съм, от село съм.
Ала кажи: какво се е пометнало?
УЧЕНИКЪТ
Това не може да се каже никому,
освен на учениците.
СТРЕПСИАД
Кажи ми го,
не бой се. Аз дойдох със намерение
да стана ученик в това мислилище.
УЧЕНИКЪТ
Ще кажа. Но е строго поверително.
Сократ запита колко бълши стъпчици
съдържа скокът на бълхата, щипнала
на Херефонта веждата и миг след туй
върху главата на Сократа скокнала.
СТРЕПСИАД
И как измери скока?
УЧЕНИКЪТ
Изумително!
Стопи той восък, взе бълхата, топна й
краката в него, и когато восъкът
изстина, се получиха обувчици
изу ги и премери с тях пространството.
СТРЕПСИАД
О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!
УЧЕНИКЪТ
Ами ако ти кажа друго негово
откритие?
СТРЕПСИАД
Какво? Кажи го, моля те!
УЧЕНИКЪТ
Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,
какво си мисли той, дали комарите
пищят с устата или пък със задника.
СТРЕПСИАД
Сократ какво отвърна за комарите?
УЧЕНИКЪТ
Той каза, че червото на комарите
е тясно и през теснината въздухът
минава право устремен към задника.
И после, разширявайки се, задникът
издава звук под силата на напъна.
СТРЕПСИАД
Тръба е, значи, на комара задникът!
О, триж честит със тоя чревология!
Да, лесно би избягнал от присъдата,
познавайки червата на комарите.
УЧЕНИКЪТ
Велика мисъл беше му отмъкната
от гущер неотдавна.
СТРЕПСИАД
Как? Кажи ми го.
УЧЕНИКЪТ
Бе вдаден в лунни фази и движения,
и, както зяпаше нагоре, гущерът
от покрива изцвъка се в устата му.
СТРЕПСИАД
Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!
УЧЕНИКЪТ
А снощи нищо нямахме за ядене.