СТРЕПСИАД
И той какво измисли за да хапнете?
УЧЕНИКЪТ
Посипа пепел, тънък слой, на масата,
прегърна шиша и като с пергел в ръка,
отмъкна с него къс месо от жертвата.
СТРЕПСИАД
И ние на Талес да се учудваме!
Отваряй бързо вашето мислилище,
Сократа покажи ми без забавяне!
Копнея да се уча, ха отваряй ми!
Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ, бледи и мършави.
Какви са тия твари, откъде са те?
УЧЕНИКЪТ
Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?
СТРЕПСИАД
Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук
защо така в земята са се втренчили?
УЧЕНИКЪТ
Подземните неща издирват.
СТРЕПСИАД
Сигурно
те дирят лук
(Към учениците.)
за лук не се грижете, бе!
Аз зная лук с глави големи, хубави.
(Към Ученика.)
А тези, дето одве са прегънати?
УЧЕНИКЪТ
А, те изследват тайните на Тартара.
СТРЕПСИАД
Защо тъй към небето вирят задници?
УЧЕНИКЪТ
И задникът им учи астрономия.
(Към някои ученици, доближили до вратата.)
За да не ви завари тука, влизайте.
СТРЕПСИАД
Не още, не, не! Да почакат мъничко,
да им река за важна моя работа.
УЧЕНИКЪТ
Но те не могат да стоят на въздуха
навън, открити твърде продължително.
Учениците влизат.
СТРЕПСИАД
Това ей тука за какво е, моля те?
УЧЕНИКЪТ
За астрономия.
СТРЕПСИАД
А ей туй, другото?
УЧЕНИКЪТ
За геометрия.
СТРЕПСИАД
И за какво е тя?
УЧЕНИКЪТ
Земята мери.
СТРЕПСИАД
Дето ни я дават ли?
УЧЕНИКЪТ
Не, цялата.
СТРЕПСИАД
Това е умна работа!
Народно и добро изобретение!
УЧЕНИКЪТ
А туй е карта на земята. Виждаш ли?
Ей тук Атина.
СТРЕПСИАД
Как тъй! Невъзможно е!
Не виждам тук съдебни заседатели.
УЧЕНИКЪТ
Но знай, това наистина е Атика.
СТРЕПСИАД
А моите съселяни, кикинците?
УЧЕНИКЪТ
Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,
ей тази, отстрани се е проточила.
СТРЕПСИАД
Знам, ние със Перикъл я разтягахме.
Но де е Спарта?
УЧЕНИКЪТ
Спарта ли? На, ето я.
СТРЕПСИАД
Че много близо е до нас. Я гледайте
по-надалече от нас да я преместите.
УЧЕНИКЪТ
Това не може.
СТРЕПСИАД
Да, но ще се каете.
Я, кой е този, дето висне в кошница?
УЧЕНИКЪТ
Самият той.
СТРЕПСИАД
Кой той?
УЧЕНИКЪТ
Сократ.
СТРЕПСИАД
Сократ, бе!
(Към Ученика.)
Но, драги, я викни ми го по-силничко.
УЧЕНИКЪТ
Викни си го самичък. Имам работа.
(Прибира се.)
СТРЕПСИАД
(Вика.)
Сократе,
Сократчо!
СОКРАТ
(От кошницата.)
Еднодневке, за какво съм ти?
СТРЕПСИАД
Кажи ми първо какво правиш, моля те!
СОКРАТ
Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.
СТРЕПСИАД
Тъй, от високо гледаш боговете ни,
от кошница, не от земята?
СОКРАТ
Никога
не бих разкрил небесните явления,
ако не бе ми окачен разсъдъкът
и леката ми мисъл не бе смесена
с подобния й въздух. Наблюдавах ли
от долу, стъпил на земята, горните
неща, не бих ги опознал. Насилствено
твърдта привлича сока на мисловната
способност. То и с мокреша е същото.
СТРЕПСИАД
Какво говориш?
Че мисълта привлича сока в мокреша?
Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,
да ме научиш, заради което съм
дошъл при тебе.
СОКРАТ
Е, и за какво дойде?
СТРЕПСИАД
С желание да уча красноречие.
Лихвари и заемодавци опаки
ме грабят, правят опис на имота ми.
СОКРАТ
Как тъй несетно си затънал в дългове?
СТРЕПСИАД
Конярска болест ме слетя, изяде ме!
Но преподай ми другата от речите,
с която се не връща дълг. Кълна ти се
във боговете, ще си имаш платата.
СОКРАТ
Как, в боговете? Не върви такваз пара
при нас.
СТРЕПСИАД
В какво се вий кълнете? Може би
в железните пари като в Бизантион?
СОКРАТ
Желаеш ли да знаеш ясно, правилно
божественото?
СТРЕПСИАД
Ако може, искам го.
СОКРАТ
И да общуваш с Облаците в разговор,
с наште богове?
СТРЕПСИАД
Но да, разбира се!