Облаците

СОКРАТ

Седни тогаз на туй свещено одърче.

СТРЕПСИАД

На, сядам.

СОКРАТ

Ха вземи сега в ръката си

венец.

СТРЕПСИАД

Защо венец, Сократе, олеле!

Че като Атамант ли ще ме колите?

СОКРАТ

Не, правим го, когато посвещаваме

човек при нас.

СТРЕПСИАД

Каква ще ми е ползата?

СОКРАТ

Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.

Стой мирно!

СТРЕПСИАД

Да не ме излъжеш, бога ти!

Така посипан, съм брашняна работа.

СОКРАТ

Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.

„Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо

Земята!

Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!

Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!“

СТРЕПСИАД

Още не, още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!

Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от

къщи.

СОКРАТ

Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!

И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали кротко,

или виете своето свято хоро в градините на Океана,

или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,

или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта —

чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!

ПАРОД

ХОР (чува се отдалече)

Строфа

О вие, Облаци вечни,
нека покажем подвижната росна своя природа!
От Океана, баща ни, с бучащите
бездни, напред към планинските върхове гъстообраснали,
да съзерцаваме сините хълмове,
плодната свята земя напоявана,
шумните речни потоци божествени,
морската шир и талазите грохотни!
Неуморимо свети окото на Етера
със разгорени лъчи.
Ха да разсеем мъглата от нашите
вечни лица и с далекопроникващи
взори погледнем земята.

СОКРАТ

Многотачени Облаци, вашият сонм очевидно е чул моя призив.

(Към Стрепсиад)

Ала ти — ти усети гласът им, нали, и шумът на гърма им божествен?

СТРЕПСИАД

И ви тача, богини, отдавам ви чест и на вашия гръм ми се иска

да отвърна с пръдня

(Към Сократ)

че треперя от тях и съм целия в страх и уплаха,

и сега дали може, или пък не, ала мен ми се ходи по нужда.

СОКРАТ

Я недей се подбива, недей прави тъй, както тези проклети комици,

а набожно мълчи, че богини рояк нанасам се запътват със песни.

ХОР (все още невидим)

Антистрофа

О, дъждоносни девойки,
нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем
скъпия Кекропов кът на героите,
там, дето чествуват тайните култове,
дето светилище
свира след обреда свят посветените;
на боговете поднасят се дарове:
храмове високопокривни, статуи,
празнични шествия в чест на блажените,
цветовенчани жертви и весели пирове —
цяла година е тъй!
В ранна пролет е празникът Бромиев
с трепета трескав на звучните хорове,
с гръмки флейтови звуци.

ПЪРВИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД

Обади ми, Сократе, заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,

дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?

СОКРАТ

Не, това са небесните Облаците са велики могъщи богини

за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,

да бърборим, да мамим, да смайваме с реч, да смотаваме своя слушател.

СТРЕПСИАД

Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска

да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,

и оборвайки мнение с мненийце, тъй да отвърне на слово със слово.

Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.

СОКРАТ

Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно се смъкват

насам.

СТРЕПСИАД

Но къде са те? Я покажи.

СОКРАТ

Приближават към нас многобройни

по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани…

СТРЕПСИАД

Но каква ще е тая?

Не ги виждам!

СОКРАТ

При входа са…

СТРЕПСИАД

Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде…

Явява се Хорът на облаците — жени, облечени в прозирна материя.

СОКРАТ

Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!

СТРЕПСИАД

Да, да, виждам ги аз… Уважаеми!… Хе! Те заеха тук цялото място!

СОКРАТ

Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини, признай си!

СТРЕПСИАД

Да, кълна се в Зевса, аз мислех, че те са мъгла, изпарения, влага.