СОКРАТ
Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от софисти,
Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до пръстен,
Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци — мошеници дърти —
хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.
СТРЕПСИАД
Затова те прославят „стремглавия бяг на блестящите Облаци“, значи,
тези „буйни коси на Тифона стоглав“, или „бесните яростни бури“,
още „влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха плуват“,
и „на росните Облаци бурния дъжд“. И за всичко това тези хора
лапат „късове едър и хубав кефал“ и „месо от дроздове сладки“.
СОКРАТ
Затова е така. И е право, нали?
СТРЕПСИАД
Я кажи ми, какво става с тях, че,
ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?
Че онези в небето не са като тях?
СОКРАТ
Е, добре де, кажи ми какви са?
СТРЕПСИАД
Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана вълна,
Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук — с носове са!
СОКРАТ
Отговаряй на мойте въпроси тогаз.
СТРЕПСИАД
Казвай бързо каквото желаеш.
СОКРАТ
Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня кентавър,
леопард, или вълк, или бик?
СТРЕПСИАД
То е тъй, но какво от това, че съм виждал?
СОКРАТ
Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой красавец
от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,
за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат в кентаври.
СТРЕПСИАД
Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще направят?
СОКРАТ
За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали вълци.
СТРЕПСИАД
Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертьора, видяха,
като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички в елени.
СОКРАТ
И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички, видя ли?
СТРЕПСИАД (към Хора)
Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,
и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!
ХОР
Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи премъдри!
(Към Сократ.)
А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме ти нужни.
Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,
освен Продика — него за мъдрия ум и за многото знание, тебе —
затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,
че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се надуваш.
СТРЕПСИАД
О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и импозантен!
СОКРАТ
Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене празно.
СТРЕПСИАД
Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия възглед?
СОКРАТ
Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!
СТРЕПСИАД
Бре, що думаш?
Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо и първо.
СОКРАТ
Без съмнение тези.
(Посочва Хора)
И всичко това ще докажа със доводи тежки.
Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно време?
Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги няма.
СТРЕПСИАД
В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си довод.
А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.
Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да треперя?
СОКРАТ
Те гърмят, чрез търкаляне.
СТРЕПСИАД
Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!
СОКРАТ
Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,
неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се сблъскат,
поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел и трясък.
СТРЕПСИАД
Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движат и тъй да се сблъскват?
СОКРАТ
Ни най-малко. Въздушният вихър.
СТРЕПСИАД
Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.
Зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.
Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.
СОКРАТ
Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с удар
се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята плътност.
СТРЕПСИАД
Ами как да повярвам във всичко това?
СОКРАТ
Ще ти кажа със пример от тебе.