Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат тогава
във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали тъй?
СТРЕПСИАД
Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той сам се разбърква,
и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно затряска.
Първо бавничко, лекичко: пър-пър-пър-пръц, след това по-високо: бър-бър-бър.
А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам — като тези.
(Посочва Хора на облаците.)
СОКРАТ
Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,
а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния въздух?
СТРЕПСИАД
Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така помежду си.
Но светкавицата — обясни ми това — откъде иде, пламнала в огън,
и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?
Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници разни.
СОКРАТ
Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,
ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,
ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една клетва.
Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион още —
по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?
СТРЕПСИАД
Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица що е?
СОКРАТ
Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен, тогава
ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост
ги разкъсвай с устрем излиза навън в резултатна големия напън,
като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.
СТРЕПСИАД
Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника Зевсов.
Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го надупча,
а пък то — занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде — ми пръсва
с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.
СОКРАТ
О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата мъдрост,
как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро
ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има упорство —
да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,
да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,
да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости разни,
като смяташ, тъй както приляга на мъж просветен, че най-висшето благо
е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните битки.
СТРЕПСИАД (към Сократ)
Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,
и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица проста,
то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да бъда.
СОКРАТ
Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:
туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци — три бога, значи.
СТРЕПСИАД
А пък с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито дума.
Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено зрънце!
ХОР
Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го имаш,
но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната ловкост.
СТРЕПСИАД
Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:
да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин метра.
ХОР
Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече никой
пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от тебе.
СТРЕПСИАД
Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не ща ги,
искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.
ХОР
Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.
Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.
СТРЕПСИАД
Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме мъчи —
И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.
Нека правят със мене каквото си щат.
Предоставям им ей това тяло,
да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,
с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,
но от дългове само да се отърва
и да бъда в очите на хората пръв
шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,
сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,
изврътливец, в процесите врял и кипял,
формалист, кречетало, лисица, мазник,
изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,
закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец, лакомия — така
да ми викат по пътя, каквото си щат
нека правят от мене и нека дори, ако искат това,