ме правят на наденик и подир туй
нагостят философите с мене!
ХОР
Воля има у тогова,
той е с дързост, с мисъл бърза и готова!
(към Стрепсиад)
Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,
слава небесна те чака!
СТРЕПСИАД
Какво сега?
ХОР
През всичкото време заедно с мене
най-завиден живот в света ще водиш.
СТРЕПСИАД
Всичко това ще го видя ли някога?
ХОР
Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,
да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят
все по дела и по тъжби за много таланти,
за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.
(Към Сократ)
Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,
раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната годност.
СОКРАТ
Е, хайде вече, покажи ми нрава си,
че като знам какъв е, според нрава ти
да избера надлежните оръдия.
СТРЕПСИАД
Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?
СОКРАТ
Не, искам да те питам нещо кратичко.
Каква е паметта ти?
СТРЕПСИАД
Двойна, бога ми.
Когато ми дължат, аз помня хубаво,
когато сам дължа, забравям хубаво.
СОКРАТ
Ами природна дарба слово имаш ли?
СТРЕПСИАД
Не, слово не, но имам дарба крадене.
СОКРАТ
Тогава как ще учиш?
СТРЕПСИАД
Много хубаво.
СОКРАТ
Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните
неща, веднага я хвани във въздуха.
СТРЕПСИАД
Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?
СОКРАТ (тихо)
Това е то човек неук и варварин!
(Високо)
Боя се, старче, че ти трябва тупане.
На боя как отвръщаш?
СТРЕПСИАД
Как? Оставям се.
Като почакам, призова свидетели.
Почакам пак и викам в съд побойника.
СОКРАТ
Тогава сваляй плаща.
СТРЕПСИАД
Нещо сбърках ли?
СОКРАТ
Прието е да влизаме съблечени.
СТРЕПСИАД
Но аз не идвам тук да ме претърсвате!
СОКРАТ
Свали го и не дрънкай!
СТРЕПСИАД (сваля плаща)
Но кажи сега —
ако се уча с труд и прилежание,
с кого от тези тук ще си приличаме?
СОКРАТ
Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.
СТРЕПСИАД
Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!
СОКРАТ
Я стига дрънка! Но сега последвай ме
насам по-бързо.
СТРЕПСИАД
Първо дай в ръцете ми
едно кравайче с мед. Защото страх ме е,
като че слизам при Трофоний, в дупката.
СОКРАТ
Върви! Какво се маеш там край портата?
Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.
ПАРАБАЗА
ХОР
Хайде, върви, честит да бъдеш
с твоята смелост.
Нека щастлив бъде тоя мъж,
дето на своята възраст,
толкоз напреднала вече,
желае да обагри своята
природа с нови и нови знания
и се заеме с мъдрост.
Зрители, ще кажа пред вас
истината смело аз,
да, кълна се в бог Дионис,
който е хранител мой.
Ех, дано победя и тъй
бъда смятан за талант,
както аз пък виждам във вас
публика с изискан вкус,
а пък в тази комедия тук —
най-добрата си творба,
та поисках първо от вас
да се дегустира тя,
плод на толкоз труд! Ала бях
незаслужено надвит
от дръвници, груби мъже.
На, затуй осъждам вас,
мъдрите — нали зарад вас
тая драма съчиних!
Никога не ще изменя
на отличните сред вас.
Че откакто люде със вкус,
публика приятна нам,
одобриха моя „Добряк“,
също моя „Терсеняк“,
и подхвърлих свойто дете —
бях мома все още аз,
как тъй, аз, мома, ще родя? —
А пък друга го пое,
вий пък го приехте с любов
и го гледахте добре, —
оттогава имам от вас
залог, че сте честен съд.
Моята комедия днес
е като Електра — тя,
вижте я, дошла е при вас,
дири публика със вкус.
Ще познае само за миг
къдрите на своя брат
вижте колко скромна е тя!
Първо, тя не се яви
с кожена висулка отпред,
с член червен в самия край,
член дебел — да буди смеха
на момчетата в града.
Над плешивци тя се не смя,
срамни танци не игра!
Няма в нея оня старик,
който, като брътви стих,
удря с пръчка своя съсед,
за да скрие пошлостта.
Тя не тича с факли в ръце,
тя не вика: „Ох, уви!“ —
с вяра тук явява се тя
себе си и в свойта реч.
След като съм такъв поет,
аз не ходя дългокос,
аз не мамя зрителя свой —
два три пъти все с едно.
Не, измислям нови неща,
плод на поетичен дар,