в нищо не приличат си те
И са смешни до едно.
Клеон беше в своя зенит —
ритнах го в шкембето аз,
после падна той повален —
аз не го докоснах с крак.
Моите колеги, а те?
Даде им Хипербол коз —
тоя клетник с майка му те,
без да спират, сквернят и днес.
Евполид показва най-пръв
в драма своя „Марикас“,
в нея той, негодник такъв,
„Конниците“ присвоил,
прикачил им баба една,
кълчи се пияна тя,
образ стар, от Фриних познат,
как я морски звяр яде.
После пък Хермип обруга
пак Хипербол в своя стих,
вземайки при туй остроти
и сравнения от мен.
Който се разсмива при тях,
да не дири смях у мен!
Ако аз и мойте шеги,
се харесваме на вас
вас ще смятат в бъдните дни
за съдии с ум и вкус.
Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.
Ние сме онеправдани и открито ви корим.
Че от всички богове сме най-добрите за града,
а единствените ний сме незачетени от вас,
ний — макар че ний ви пазим. Почне някаква война,
дето няма капка смисъл — ний гърмим или ръмим.
После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,
този враг на боговете, за стратег, тогава ний
свихме вежди в страшен ропот: „блесна мълния със гръм“,
месечината напусна пътя си, а Слънчо сви
накъм себе си фитила и отказа начаса
да ви свети по-нататък, ако Клеон бъде вожд.
Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта
е присъща на града ни. Ала боговете бдят
и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.
Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.
Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,
па сложете на врата й прангите, тогава пак,
според обичая древен, всяка грешка, всяко зло
към добро ще се обърне за изгода на града.
Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,
и насреща ни — Луната. Каза да ви съобщим —
първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;
второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле
с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.
Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,
та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:
„Робе, не купувай факла, има лунна светлина!“
казва, че и много други добрини ви прави тя.
Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,
тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,
щом се върнат у дома си, неполучили обяд,
тъй като по свойта сметка сбъркват празничните дни.
Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб
постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,
вие правите възливки и се смеете. Затуй,
след като Хипербол стана член на Верския съюз,
ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,
че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.
ВТОРИ ЕПИЗОД
От мислилището излиза Сократ
СОКРАТ
Заклевам се в Диханието, в Хаоса
и Въздуха. Не съм видял в живота си
такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!
Захване се да учи дребни хитрости,
а ги забравя още ненаучени!
Но я да го извикам вън на светлото.
Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!
СТРЕПСИАД
Не дават да го нося дървениците.
СОКРАТ
Сложи го тук и напрегни внимание.
СТРЕПСИАД
На!
СОКРАТ
Ха сега, какво ще учиш по-напред
от туй, което не си учил никога?
Граматиката? Ритмите? Размерите?
СТРЕПСИАД
Размерите, по моему, че тези дни
житар ми резна две кила от житото.
СОКРАТ
Не питам туй, а кой размер е по-добър —
триметърът ли или тетраметърът.
СТРЕПСИАД
За мене няма по-добро от крината.
СОКРАТ
Човече, дрънкаш глупости!
СТРЕПСИАД
Аз бас държа,
че крината е равна с тетраметъра.
СОКРАТ
Да опустееш, селяндур невежествен!
Но бързо можеш да научиш ритмите.