През 1986 г. беше на двайсет и девет, завършил колежа „Принц Албърт“ в Лондон (през 1978 г.) и защитил докторска степен в същия университет (през 1985 г.). Докторската му дисертация бе озаглавена „История, историци и поезия? Изследване върху представянето на исторически «доказателства» в поемите на Рандолф Хенри Аш“. Беше я написал под ръководството на Джеймс Блекадър, едно порядъчно обезсърчително изживяване. Блекадър се чувстваше обезсърчен и обичаше да обезсърчава другите. (Освен това беше учен, педантичен в професията си.) Понастоящем Роланд беше назначен на половин щат в институцията, известна като Блекадъровата „работилница «Аш»“ (а защо не ашрам2? — беше попитала Вал), която се помещаваше в Британския музей, на който пък съпругата на Аш — Елън, бе предоставила след смъртта му множество ръкописи на произведенията му. Работилницата „Аш“ се финансираше с малка субсидия от Лондонския университет и с друга, значително по-голяма, отпусната от Фондация „Нюсъм“ от Албакърки — благотворителен фонд, където един от настоятелите бе Мортимър Кропър. Което би могло да се тълкува като знак, че Блекадър и Кропър работят в хармонично сътрудничество в името на Аш. Подобно заключение би било огромна заблуда. Блекадър смяташе, че Кропър крои нещо за ръкописите, които се съхраняваха в Британската библиотека, ала не бяха нейна собственост, и постепенно плъзва пипалата си, за да спечели доверието и добрата воля на собствениците чрез показни актове на щедрост и услужливост. Самият той шотландец, Блекадър вярваше, че написаното от англичани трябва да остане в Англия и да се изучава от англичани. Може да изглежда странно, че описанието на Роланд Мичъл започва с пространно отклонение върху сложните взаимоотношения между Блекадър, Кропър и Аш, но когато мислеше за себе си, Роланд най-често се виждаше именно в тази светлина. Освен ако не мислеше в светлината на Вал.
Мислеше за себе си като за безнадеждно закъснял човек. Беше се появил на бял свят твърде късно за неща, които още витаеха във въздуха, ала вече се бяха изпарили — целият кипеж, яркост, пътешествия и младост на 60-те, честитата зора на онова, което той и неговите връстници възприемаха като доста постен делник. Прекара психеделичните години като ученик в западнало памукопроизводствено градче в Ланкашър, недокоснато нито от шумотевицата на Ливърпул, нито от клокочещия тътен на Лондон. Баща му беше дребен чиновник в местния съвет. Майка му беше разочарован млад специалист с диплома по английски. Роланд мислеше за себе си като за формуляр, молба за работа, за научна степен, за живот, ала когато мислеше за майка си, нямаше как да цензурира прилагателното. Тя беше разочарована. От себе си, от баща му, от него. Гневът на нейното разочарование се бе превърнал в основен инструмент на образованието му, протекло като постоянно търчане от място на място в триделното средно училище „Анеурин Бевън“, набързо обединило класическата гимназия в Гласдейл, англиканската гимназия „Сейнт Томас Бекет“ и модерното техническо училище на шивашката гилдия. Майка му изпиваше малко повече силна бира, „отиваше в по-добро училище“ и го местеше от металообработване в латински, от обществени науки във френски; плащаше на частен учител по математика с парите, които й носеше, след като го прати да разнася вестници. И така бе получил старомодно класическо образование със сериозни пробойни там, където бяха уволнявали учителите или в класната стая се бе възцарявал пълен хаос. Винаги беше удовлетворявал надеждите, които му възлагаха — имаше четири отлични бележки в нивото за напреднали на изпитите за завършено средно образование, диплома за първенец, докторска степен. Сега беше по същество безработен и едва връзваше двата края като хоноруван асистент, като момче за всичко при Блекадър и от време на време като мияч на чинии по ресторантите. В бурната атмосфера на 60-те щеше да се издигне стремглаво и направо неволно, ала сега се възприемаше като неудачник и се чувстваше смътно отговорен за това.
2
В индуизма, йога и др. — уединено място за живеене на мъдреци, подобно на манастир, или общност, сформирана около определено духовно учение — бел.ред.