Когато се прибра онази вечер, направо можеше да помирише настроението на Вал. Мазето бе изпълнено с острата топлина на пържен лук, което означаваше, че готви нещо засукано. Когато не беше в настроение, когато изпадаше в апатия, тя отваряше консерви или вареше яйца, най-много да направеше салата от авокадо. Когато беше или особено весела, или особено ядосана, готвеше. Завари я до мивката, кълцаше тиквички и патладжани и не го погледна, когато влезе, затова Роланд предположи, че този път настроението е лошо. Тихо остави чантата си на пода. Живееха в подобен на пещера сутерен, който бяха боядисали в кайсиево и бяло, за да разведрят обстановката; вътре се бяха сместили двоен диван, два забележително стари фотьойла с обли подложки за главата и ръцете, тъмночервени, плюшени и прашни, писалище втора ръка от оцветен дъб, на което работеше Роланд, и по-ново лакирано бюро от бук, върху което стоеше пишещата машина. Бяха разположени с гръб едно към друго на двете дълги странични стени, а върху всяко се мъдреше дългокрака настолна лампа, на Роланд — черна, а на Вал — розова. На стената в дъното имаше библиотечни шкафове от тухли и дъски, огъващи се под христоматийни текстове, повечето от които бяха обща собственост, а някои се повтаряха. Бяха окачили различни плакати — един с Корана от Британския музей, преплетен и геометричен, и обява от „Тейт“ за изложба на Търнър.
Роланд притежаваше три изображения на Рандолф Хенри Аш. Първото — фотография на смъртната му маска, която бе един от основните експонати на колекцията „Стант“ в град Хармония, красеше бюрото му. Беше истинска загадка как е възникнала тази безрадостна изваяна глава с широко чело, тъй като беше запазена още една снимка на поета, заспал последния си сън, но все още с внушителна патриархална брада. Кой го беше обръснал, кога? Роланд си беше задавал този въпрос, беше го поставил и Мортимър Кропър в биографичната си книга „Великият вентрилоквист“, без обаче да намери отговор. Другите бяха направени по поръчка фотографски копия от двата портрета на Аш в Националната портретна галерия. Вал ги беше прокудила в мрака на антрето. Казваше, че не иска постоянно да се взират в нея, че иска поне малка част от живота си за себе си, без да трябва да я споделя с Рандолф Аш.
Картините трудно се виждаха в тъмното антре. Едната беше от Мане, другата — от Г. Ф. Уотс. Портретът на Мане беше нарисуван при посещението на художника в Англия през 1867 г. и имаше известни прилики с оставения от него портрет на Зола. Беше изобразил Аш, с когото се е срещал преди това в Париж, в полупрофил, седнал на бюрото си в резбован стол от махагон. Зад него се виждаше нещо като триптих с папратовиден листак отляво и отдясно, обгърнал водно пространство, където сред мътната растителност проблясваха розови и сребристи рибки. Ефектът бе, сякаш поетът се е разположил сред корените на гора или дъбрава — докато човек внезапно не осъзнае, както бе изтъкнал Мортимър Кропър, че отзад се вижда една от онези остъклени конструкции, в които викторианците са отглеждали растения в контролирана среда или са създавали самоподдържащи се изкуствени езерца, за да изучават психологията на растенията и рибите. Нарисуваният от Мане Аш беше мургав, мощен, с дълбоко хлътнали очи под внушителни вежди, с буйна брада и израз на уверено вътрешно забавление. Изглеждаше буден и интелигентен, не особено предразположен към прибързани действия. На бюрото пред него бяха изложени различни предмети, елегантен и майсторски натюрморт, допълващ внушителната глава и двусмислената й естествена растителност. Имаше купчинка необработени геологични образци, в това число два почти сферични камъка, подобни на гюлета, едното — черно, другото — жълто като сяра, няколко амонити и трилобити, огромна кристална топка, зелена стъклена мастилница, ясно разпознаваем котешки скелет, купчина книги, заглавията на две от които се разчитаха като „Божествена комедия“ и „Фауст“, и пясъчен часовник в дървена рамка. От всичко това мастилницата, кристалната топка, пясъчният часовник, двете поименно изобразени книги и още две от купчината, идентифицирани след мъчителни търсения като „Дон Кихот“ и „Принципи на геологията“ на Лайл, понастоящем се намираха в колекцията „Стант“, където обстановката от картината на Мане бе възстановена в специална стая, с остъклената конструкция и с всичко останало. Столът също беше част от колекцията, както и самото бюро.