— Да, докторе — отговори Ханако и се оттегли.
— Да ви го разкажа ли?
— Ако желаете — рече доктор Одзава. Той бе лекар на рода от почти четирийсет години. Преди Генджи негови пациенти бяха Киори и Шигеру. Той знаеше всичко за виденията. — Съмнявам се, че мога да предложа полезни тълкувания. Никога не съм могъл.
— Винаги има първи път.
— Не непременно. Понякога няма първи път.
Генджи описа в най-големи подробности какво е видял, доколкото му бе възможно. Чакаше доктор Одзава да заговори, но той седеше мълчаливо и пиеше чай.
— Това е като първото — обясни му Генджи. — То повече обърква, отколкото просветлява. Коя е майката на детето? Трябва да е госпожа Шидзука от първото ми видение. Детето носи медальона на майка си. Но в първото госпожа Шидзука е жива, а аз умирам, а в това е обратното. Неразрешимо противоречие.
— Така изглежда.
— Според вас какво съм видял — каквото трябва да бъде или каквото би могло да е?
— Всичко, което вашият дядо сподели с мен, се случи. — Доктор Одзава отпи от чая си. — Знам обаче, че той не е споделил всичко. Нищо, което чичо ви каза, не се е материализирало. Досега. Вашето е друго — съвсем различна ситуация. Имали сте две видения и ще имате само още едно. И с това при вас нещата ще приключат. Това обстоятелство е много по-благоприятно, струва ми се, отколкото при Киори или Шигеру. Нито ви е съвсем ясно, нито съвсем неясно. По-скоро е достатъчно, за да увеличи предпазливостта ви.
— Не отговорихте на въпроса ми.
— Как бих могъл? — попита доктор Одзава. — Какво знам за бъдещето? Аз съм просто лекар, а не пророк.
— Подобна философска неутралност не е полезна — рече Генджи. — Имам нужда от съветник.
— Колебая се да предложа нещо, което ще е само мнение, а няма да бъде съвет — каза доктор Одзава.
— Бих го приел въпреки това.
— Тогава трябва да говорите с жена.
— Да — съгласи се Генджи, — но с коя?
— Това трябва да е очевидно.
— Така ли? Кажете ми.
Доктор Одзава се поклони.
— Исках да кажа, че трябва да е очевидно за вас, господарю мой. Вие сте този, който има видения.
Хейко слушаше, без да го прекъсва. Когато той свърши, тя продължи да мълчи. Генджи разбра. За нея не бе лесно да научи, че той ще стане баща на дете от друга жена. Но с кого би могъл да сподели случилото се? Не вярваше на никой друг толкова много.
— Само едно ми е ясно — говореше той. — Преди всичко това да се случи, Шидзука трябва да срещне Емили, защото медальонът, който тя носи, онзи, който дава на детето ни, сега е на Емили. Освен това аз съм напълно объркан.
Тя го попита:
— Не ми ли разказа веднъж за един чужд учител и неговото острие? Не мога да си спомня името му.
— Да не би да се сещаш за историята на Дамокъл и висящия меч?
— Не, не е това. — Хейко се замисли. — Името му приличаше на дзен учителя Хакуин Дзенджи. Хакуо. Хокуо. Окуо. Окао. Острието на Окао. Нещо такова.
— Бръсначът на Окъм.36
— Да, това е.
— Какво по-точно?
— Когато казваш, че нещо ти е ясно, ти не използваш бръснача на Окъм.
— О? Ти развиваш мислене на чужденец?
— Няма какво толкова да развивам. Доколкото си спомням, според Бръснача на Окъм, когато си изправен пред много възможности, е най-вероятно правилната да е онази, която изисква най-просто обяснение.
— Аз се ограничих само до тази част от видението, която може да бъде обяснена. Как да не съм приложил бръснача на Окъм.
— Ти допускаш, че майката е Шидзука, с която все още ти предстои да се срещнеш. Че идентифициращият медальон някак си ще се озове у нея от Емили и после ще отиде при детето. Има по-просто обяснение.
— Не съм успял да го видя.
Хейко му разясни:
— Детето получава медальона направо от Емили.
— Защо Емили ще дава медальона на детето ми?
— Защото то е и нейно дете — отвърна Хейко.
Генджи бе шокиран.
— Това е буквално абсурдно. Също и обидно. И изобщо не е в съответствие с правилото на простотата. За да стане майка на детето ми, ние първо трябва да спим заедно. Аз не виждам обикновен, пряк път към това, а ти?
— Любовта има свойството да улеснява и най-сложните и трудни ситуации — дълбокомислено заключи Хейко.
— Не съм влюбен в Емили, а сигурно и тя не е влюбена в мен.
36
По името на Уилям Окъм (1285–1347), францискански философ, теолог и политолог, късен схоластичен мислител, смятан за основател на едно от теченията в номинализма. Неговият принцип, че „множеството не бива да се допуска без необходимост“, става известен като „Бръснача на Окъм“. — Б.пр.