— Може би не още, господарю мой.
— Никога — настоя Генджи.
— А какво е отношението ви към нея?
— Не изпитвам никакви чувства към нея, не от такова естество, за каквото говориш ти.
— Виждала съм ви да се смеете заедно с нея — не отстъпваше Хейко, — а и тя се смее често във вашата компания.
— Едва не умряхме заедно — отговори Генджи. — Вследствие на това между нас се породи връзка, която нямахме преди, така е. Приятелска, а не любовна връзка.
— Все още ли я намирате отблъскваща и тромава?
— Отблъскваща не. Но само защото свикнах с външния й вид. „Тромава“ е също твърде силен израз. — Генджи си припомни как лежеше в снега и размахваше ръце и крака, за да направи снежния ангел. Представи си я как се изкачва по ябълковото дърво, без ни най-малко да се притеснява. — Предполагам, че по нейния си чуждестранен начин тя е без съмнение невинна красавица.
— Говорите за нея така, сякаш изпитвате привличане към нея.
— Ще призная, че я харесвам. Но от харесването до любовта има дълъг път.
— Преди месец ви се налагаше да мобилизирате цялата си самодисциплина дори за да погледнете към нея. Сега я харесвате. Любовта не изглежда толкова абсурдна.
— Между двете има критично важна разлика. Сексуалното привличане.
— Което тя не предизвиква?
— Да.
— Разбира се, има още по-просто обяснение — продължи Хейко.
— Надявам се и да е по-приятно — заяде се Генджи.
— Вие го казвате това, господарю, не аз. — Хейко погледна към ръцете си, които стискаше в скут. — Едва ли е необходимо да се създадат нови условия, които да отведат вас с Емили в леглото, след като вече сте били там.
— Хейко, не съм спал с Емили.
— Сигурен ли сте?
— Не бих те лъгал.
— Знам.
— Тогава какво се опитваш да кажеш?
— Бълнувахте, когато Шигеру ви намери.
— Бил съм в безсъзнание. Бълнувал съм преди това.
— Преди да ви открие, вие с Емили сте били в покрито със сняг убежище в продължение на един ден и една нощ. — Тя погледна нагоре и впи очи в него. — Господарю мой, спомняте ли си как точно е станало така, че не сте замръзнали?
— Толкова се радвам да ви видя на крака — каза Емили. — Всички ние много се тревожихме. Моля, седнете.
— Благодаря ви — вътрешното аз на Генджи беше в безпорядък. То просто съответстваше на външното аз, което беше в една агония, състояние, което му бе причинено незабавно от погрешната форма на чуждестранния стол. Гръбнакът му излезе от изправеното си състояние, щом седна, а вътрешните му органи се притиснаха неестествено един в друг, препятствайки потока на енергията ки и причинявайки натрупване на опасни токсини. Отлично. Сега беше се разболял доброволно.
— Госпожа Хейко спомена, че искате да разговаряте с мен.
— Каза ли ви защо?
— Обясни ми само, че е по много деликатен въпрос. — Емили го погледна. — Може би беше по-добре аз да дойда във вашите покои, отколкото вие при мен. Може би не сте се възстановили напълно от последния епизод.
— Няма за какво да се тревожиш — успокои я Генджи. — Това беше само умора. Сега съм по-отпочинал.
— Тъкмо щях да пия чай. — Емили отиде до масата, на която имаше чуждестранен чаен сервиз. — Ще ми правите ли компания? Хейко бе достатъчно любезна да ми достави някои английски разновидности.
— Благодаря.
Всяко отлагане бе добре дошло. Как щеше да подхване темата? Не можеше да си представи толкова нехарактерен за мъжа и по-унизителен акт от този да задава въпроси на жена — жена, с която нямаше близки отношения, а отгоре на всичкото — чужденка, дали е спал с нея, защото не можеше да си спомни!
Емили вдигна малка гарафа и сипа малко гъста бяла течност в чашите им. После добави черен чай. Ароматът не можа да прикрие факта, че листата, използвани за варене, са ферментирали. Накрая тя добави захар и разбърка.
Първата глътка предизвика усмивка на лицето й.
— Толкова отдавна беше, бях забравила колко е вкусно.
Генджи опита от странната смес. Щом тя докосна вкусовите му рецептори, той се задави. Любезността му попречи да направи това, което инстинктът изискваше, а то беше да изплюе незабавно отвратителната течност. Пренасищането със захар, силната бергамонтова миризма и напълно неочакваното присъствие на гъста животинска мазнина атакуваха до непоносимост сетивата му. Твърде късно той се сети какво представлява бялата течност — сгъстено мляко от гротескните вимета на крави.