Той погледна към мъжете, които яздеха с него. Беше ли това наистина възможно? Дали през няколко кратки години нямаше да бъдат пометени от чуждестранно пълно завладяване на Япония, както смяташе Шигеру?
Хиде и Таро бяха от двете му страни. Хиде каза:
— Господарю мой, наближаваме прохода Мие.
— Смяташ ли, че там наистина ни дебне опасност?
Таро потвърди:
— Да, господарю. Абат Сохаку е мой командир от пет години. Това е точно теренът, който предпочита. Може да атакува на скорост от двете страни на долината.
— Много добре — отговори Генджи. — Кажи на Хейко и Ханако да отстъпят с Емили и Матю.
— Да, господарю — рече Хиде. — Колко мъже да оставя да ги пазят?
— Никой. Ако Сохаку ни причаква, той няма да се занимава с тях. Единствените, които го интересуват, сме ние с чичо ми.
— Господарю.
Генджи се обърна към Сайки.
— Ти не изказа съображенията си.
— Вашите инструкции са доста уместни, господарю мой, и пълни. Нямам какво да добавя. — Сайки беше спокоен. Каквото щеше да се случи, щеше да се случи. Не знаеше дали ще живее, или ще умре. Знаеше само, че ще действа като лоялен васал. Това му бе достатъчно да знае.
Хейко не беше доволна от инструкциите, които получи. Въпреки това им се подчини. Вече бе обещала, че ще се подчинява, като условие да получи извинение.
Докато аз кажа, ти ще си само гейша. Няма да използваш другите си умения нито срещу Сохаку, нито срещу Каваками. Договорихме ли се?
Мога да се съглася за Сохаку, но не и за Лепкавото око. Той трябва да бъде елиминиран в първия възможен момент.
Не съм искал мнението ти. Съгласна ли си или не? Изражението му не издаваше и най-малко чувство за хумор.
Да, господарю мой, съгласна съм.
И ето я сега, облечена в пъстро, многопластово кимоно за пътуване — много красиво и напълно неудобно, ако трябваше да влезе в битка. Яздеше на седло кобила, която бе точно толкова спокойна, колкото и онази, която носеше Емили. Изобщо нямаше оръжия, като се изключат ръцете й.
— Госпожа Хейко? — повика я Ханако.
— Да?
— Ако ви дотрябват, в дясната чанта на седлото ми има кинжали за хвърляне, а в лявата чанта — къс меч.
— Господарят Генджи ми забрани да ги нося.
— Не ги носите вие, госпожо, а аз.
Хейко се поклони от благодарност.
— Нека се надяваме, че няма да потрябват.
Емили се обърна към Старк:
— Какво ще стане, ако човекът, когото търсиш, не е в манастира?
— Тогава ще продължа да го търся.
— Ами ако е умрял от епидемията?
— Не е.
Чрез Хейко той бе разговарял с Таро за монаха чужденец в Мушиндо. Японците го наричаха Джимбо, което бе съкратена форма от името на мъжа. Джим Боханън. Тъй като японската дума за монах бе „бодзу“, това бе също и каламбур. Както и да се бе нарекъл, описанието му като Етан Круз пасваше точно.
— Какво е каламбур? — попита Старк.
Игра на думи, обясни му Хейко — в случая един звук предаваше повече от едно значение.
О, да.
Хейко и Старк се спогледаха. И двамата се разсмяха. Старк каза, предполагам, че ще трябва да ме учиш на английски, преди да започнеш да ме учиш на японски.
— Не знам с какво те е засегнал — обърна се към него Емили, — но отмъщението е горчив плод. По-добре е да простиш. В Библията се казва, че ако простиш на хората техните грехове, небесният Отец също ще ти прости.
— Амин — отговори Старк.
— Шигеру не е с тях — съобщи разузнавачът.
— Разбира се, че не е — каза Сохаку. — Той обикаля, за да ни направи засада, когато ние направим засадата, която той очаква, че ще направим.
Той се засмя и заместникът му се засмя заедно с него. Подобно на всички обречени хора, те бяха в леко приповдигнато настроение, понеже все още стъпваха по земята, и бяха напълно лишени от страх. Един от тях извади мускета си от калъфа, огледа го така, сякаш го виждаше за пръв път, и го хвърли на земята. Другите мускети също започнаха да падат, докато всички бяха изхвърлени.
Сохаку се обърна към петте реда кавалеристи зад него.
— Готови ли сте?
Един самурай се изправи на стремената, вдигна копието си и изкрещя с всичка сила.