— Десет хиляди години! — Не след дълго неговият вик бе подет от всички. Мъжете, които се смееха малко преди това, сега плачеха и крещяха едни и същи думи в един глас.
— Десет хиляди години!
— Десет хиляди години!
— Десет хиляди години!
Сохаку измъкна меча и пришпори коня си в атака.
Емили чу силни възклицания откъм пътя пред тях.
— Банзай! Банзай! Банзай!
— Да не би някой да приветства владетеля Генджи? — попита тя.
— Да — потвърди Хейко.
— Какво означава „банзай“?
— Древен начин да се каже „десет хиляди години“. Истинското значение е по-трудно за обяснение. Може да се обясни като израз на най-дълбока искреност и вярност. Изговарящият го изразява готовността си да размени вечността за един кратък момент.
— А, тогава това са съюзници на владетеля Генджи — заключи Емили.
— Не — отвърна Хейко. — Това са смъртните му врагове.
Старк извади и двете си оръжия и пришпори коня си към Генджи.
Когато навлязоха в прохода, хората на Сохаку не бяха посрещнати от контраатака, както очакваха, а от град мускетен огън, който идваше откъм дърветата на левия им фланг. Четвърт от тях паднаха, повечето, защото техните коне бяха ударени. Следвайки командира си, останалите заобиколиха фланга и атакуваха по посока нагоре, към линията на дърветата. Мускетният огън се изсипа още на два пъти и бе много по-опустошителен. Едва тогава хората на Генджи отново станаха кавалеристи и предприеха атака извън прикритието на дърветата.
Сохаку се насочи право срещу Генджи. Той си проби път през първите двама мъже, които срещна. Следващият, Масахиро, беше самурай, когото той бе обучавал и бе обучил добре. Масахиро отклони острието, насочено към него и блъсна коня на Сохаку със своя. Сохаку усети, че коляното му прищрака. Като използва само единия си крак, за да се уравновеси на стремето, той се приведе с цялата си тежест напред, за да попречи на Масахиро да нанесе смъртоносния удар. Това забавяне спаси живота му.
Старк яздеше до Генджи с револвер във всяка ръка и застрелваше доближилите се най-близко нападатели. Стреля единайсет пъти и деветима от хората на Сохаку паднаха мъртви на седлата си. Енергичните усилия на Масахиро държаха Сохаку на дистанция. Това бе единствената причина, поради която дванайсетият куршум не влезе в сърцето му. Той видя Старк да насочва огромен револвер срещу него и забеляза струйка дим. Странно, но не чу нищо. Невидим удар с огромна тежест порази лявата страна на гърдите му. После чувството за безтегловност като че ли щеше да го издигне в небето. Той се хвърли напред и се прилепи към шията на коня, като се опитваше да не губи съзнание и се бореше яростно да се задържи на седлото.
— Преподобни абате! — Някой хвана юздите му, но той не бе с достатъчно ясен разсъдък, за да разбере кой. — Дръжте се!
Един кон галопираше под него. Колко срамно бе да умре от огнестрелна рана, без нито веднъж да е кръстосал меч с господар от рода Окумичи.
Когато чу виковете на хората на Сохаку, Шигеру разбра, че е допуснал грешка. Никой не го чакаше в засада. Той препусна към хребета на хълма точно навреме, за да види атаката. Докато пристигне, всичко бе свършило.
Сайки го уведоми:
— Загубихме шестима души. Сохаку тръгна право срещу нашите мускети.
— Това е препотвърждение на Нагашино — отбеляза Генджи. — Той използва тактика, която се е провалила преди триста години.
— Тя обаче беше подходяща за целите му — намеси се Шигеру. Той слезе от коня си и започна да разглежда мъртвите врагове.
— Не е сред убитите — каза му Сайки. — След като мистър Старк го застреля, един от хората му го отведе.
— И ти го позволи?
— Не съм стоял на едно място — оправда се Сайки. — По-неотложни дела изискваха вниманието ми.
Шигеру не си направи труда да отговори. Той отново скочи на коня и го пришпори към манастира Мушиндо.
— Този метод на водене на битката е много ефективен, господарю мой — рече Сайки.
— Не виждам да си толкова доволен, колкото показват думите ти — отговори Генджи.
— Аз съм стар човек — оправда се Сайки. — Моят начин е старият начин. Участието в битка, която се решава от огнестрелни оръжия, не ми носи радост.
— Дори когато си на печелившата страна?
Най-сетне Сайки се усмихна.
— По-добре е да си на печелившата страна. Това поне мога да приема с щастие.