Не им отне много време да огледат мъртвите врагове. От уважение към Емили Генджи забрани обезглавяването и дори нареди телата да бъдат покрити колкото може по-добре, докато тя минава край тях.
Той си помисли, че Шигеру ще намери Сохаку бързо и ще го чака, когато той наближи манастира Мушиндо. Бившият му кавалерийски командир, изглежда, имаше смъртоносна рана от куршума на Старк. Не би могъл да язди надалеч. Но когато Генджи наближи стените на манастира, чичо му не се виждаше никъде. Очевидно Сохаку бе останал жив достатъчно дълго, за да се наложи по-продължително преследване.
Сайки предложи:
— Господарю мой, моля, почакайте тук, докато се уверим, че не ви очакват никакви уловки. — Той се запъти напред с Масахиро.
— Точната ви стрелба е впечатляваща — каза Генджи на Старк. — Сигурно в Америка малцина могат да се сравняват с вас.
Силна експлозия попречи на Старк да отговори.
Залата за медитация се разпадна и оттам се разхвърчаха обломки във всички посоки. Неколцина от придружаващите ги бяха ударени и намериха моментално смъртта си. Част от тежка греда счупи предните крака на коня на Генджи и хвърли животното и ездача на земята. Почти в същия момент заобикалящата ги гора избухна в масиран мускетен огън.
Хейко затегли Емили от седлото и я покри със собственото си тяло. Ако тя щеше да е майката на наследника на Генджи, не биваше да бъде наранена. Всички около тях — хора и коне — загинаха. Телата им поглъщаха куршумите, които продължаваха да летят из въздуха. Хейко не можеше да вдигне глава, за да види какво става с Генджи и Старк. Тя се молеше безмълвно на Амида Буда да ги защити с лъчистата си благодат.
Сякаш в отговор на молбата й откъм гората се чуха гласове:
— Прекратете огъня! Прекратете огъня!
Стрелбата спря. Друг глас каза:
— Господарю Генджи! Господарят Каваками ви поканва да се приближите и да обсъдите условията на вашата капитулация.
Хейко видя Таро и Хиде да измъкват Генджи изпод мъртвия му кон. Той каза нещо на Хиде. Главният телохранител се изсмя и се поклони на господаря си. После каза:
— Господарят Генджи кани господаря Каваками да се приближи и да обсъдим условията на неговата капитулация!
Предчувствайки подновяването на атаката, всеки оцелял от придружителите на Генджи се притисна още по-силно към земята. След няколко мига тишина откъм гората дойде отговор.
— Господарю Генджи! Вие сте обкръжен от шестстотин души! С вас има жени и чужденци! Господарят Каваками ще гарантира живота им, ако се срещнете с него!
Хиде отбеляза:
— Очевиден трик.
Генджи бе на друго мнение.
— Може би не. Той не се нуждае от трикове. Ние не можем да избягаме. Достатъчно е само да стегне обръча с огнестрелните оръжия около нас и много скоро ние ще бъдем мъртви.
— Господарю мой — разтревожи се Хиде, — несъмнено вие не приемате неговата покана?
— Приемам я. Очевидно той иска да ми съобщи нещо достатъчно неприятно, щом е готов да отложи удоволствието да ме убие.
— Господарю — намеси се Таро, — щом ви хване веднъж, той никога няма да ви пусне.
— О? Нима го предвиждаш? — Това заглуши всички протести, както Генджи си знаеше. Всяко позоваване на пророчествата вършеше работа.
Удоволствието, което Каваками изпитваше, изискваше възможно най-дългото протакане. Той посочи към разнообразната храна и питиета, които адютантът му бе сервирал пред Генджи.
— Няма ли да се възползвате от възможността да се подкрепите, господарю Генджи?
— Благодаря ви за гостоприемството, господарю Каваками, но няма.
Каваками се поклони, с което даде знак, че не се е почувствал обиден от отказа на госта си. Генджи каза:
— Признавам, че не мога да видя причината за тази среща. Изглежда, нашите позиции са на двете крайности. Моите заместници смятат, че възнамерявате да ме задържите.
— Дадох думата си за обратното — отвърна Каваками — и смятам да я удържа. Исках да ви видя преди смъртта ви, която и двамата знаем, че е предстояща и неизбежна, така че най-сетне всичко между нас ще се изясни.
— Говорите така, сякаш сме чужденци. Яснотата и окончателността са онова, към което те се стремят и следователно, което намират. Ние сме безкрайно по-изтънчени. — Генджи се усмихна. — Вечната неопределеност е същността на нашето разбиране. Следователно нищо между нас няма да се изясни и няма да има край, независимо кой ще продължи да живее и кой ще умре днес тук.