Генджи се поклони на кутията и я разгъна. Докато го правеше, забеляза, че Хейко говори спокойно с Емили, която незабавно сведе поглед към земята пред себе си. Той изпита благодарност към любезността на Хейко и срам от собствената си упорита неспособност да я възприеме в друга, освен в стресиращата светлина.
Хората отново затаиха дъх, когато отвори кутията. Неколцина от мъжете започнаха да ридаят. Не след дълго всички плачеха. Всичките единайсет самураи, които бяха оцелели от атаката на Сохаку и засадата на Каваками, някои от тях тежко ранени, бяха обучавани от Шигеру. Твърд, точен, непреклонен и безмилостен, той беше последният от майсторите по бойно изкуство в стар стил. Никой член на рода не бе предизвиквал повече страх, омраза и почит. Загубата му разкъсваше същността на воина, която той бе изковал дълбоко в сърцето на всеки от мъжете.
Емили, която не можеше да сдържа емоциите си, каза на Хейко със задавен глас:
— Трябва ли войната да се води с такава жестокост? Смъртта не е ли достатъчно ужасна?
— Смъртта изобщо не е ужасна — убеждаваше я Хейко. — Само безчестието е ужасно. За господаря Каваками да представи главата на господаря Шигеру на собствения му род е най-голяма обида. Това оплакват неговите хора. Провала си да защитят господаря Шигеру от такъв срам. Най-осезателно чувстват собственото си безчестие.
По време на затишието Старк бе изтеглил чантите от седлото. Имаше два заредени револвера, четирийсет куршума за четирийсет и четвърти калибър и осемнайсет за трийсет и втори. С настъпването на нощта щеше да си пробие път към стените на манастира. С малко късмет щеше да успее да стигне дотам, да намери вътре Етан Круз и да го убие. Надяваше се експлозията да не го е направила вече.
— Хиде, кажи на госпожа Хейко и госпожа Емили, че те трябва да ни напуснат сега — нареди Генджи. — Господарят Каваками гарантира тяхната безопасност. Господин Старк също е свободен да си тръгне, ако предпочита.
— Да, господарю. — Хиде отиде да каже на Хейко.
Хейко чу думите на Генджи доста ясно, тъй като тяхната бутафорна крепост не бе много голяма и тя се намираше на не повече от десет крачки от него. Тя се зачуди защо не й го каза направо на нея. Откакто се бе върнал, не бе я погледнал нито веднъж. Да не би Каваками да беше казал нещо, с което да разклати доверието му в нея? Със сигурност, каквото и да беше, Генджи нямаше да му повярва. Ако имаше нещо сигурно в несигурния свят, той трябваше да знае, че нейната любов към него е истинска.
Преди Хиде да заговори, Хейко каза:
— Няма да тръгна.
— Госпожо, нямате избор — рече Хиде. — Господарят Генджи нареди така.
Хейко с бързо движение измъкна кинжала си и опря върха му в шията си. Бърз удар щеше да отвори югуларната й вена. Тя отново каза:
— Няма да тръгна.
Емили, вцепенена от ужас, само успя да изрече:
— Хейко — но Хейко не й обърна внимание.
Старк, който бе непосредствено зад нея, си помисли да хване ръката й. Мисълта му още не бе отминала, когато тя измести ръката си така, че той се отказа от идеята. Тя беше готова за това, а той нямаше да успее преди нея. Хиде погледна Генджи:
— Господарю мой.
Генджи знаеше, че Каваками няма да убие Хейко, ако имаше полза. Тя щеше да бъде показана заедно с роднините си като окончателно доказателство за най-големия му триумф. Нейното унижаване щеше да бъде по-мъчително от смъртта на Генджи. Можеше да й спести това мъчение, като просто настоява тя да си тръгне. Не се съмняваше, че ще пререже гърлото си за миг, без да се колебае. Но не можеше да го направи. Каквото и друго да чувстваше към нея, той също така я обичаше. Той не можеше да бъде инструментът на нейната смърт. Все още имаше надежда. Неговото видение обещаваше живот. Може би осигурявайки го, Хейко щеше да бъде защитена.
Накрая Генджи я погледна. Той й се поклони дълбоко.
— Надявам се да се окажа достоен за подобно лоялно отношение.
Хейко свали кинжала. Отвърна на поклона му и каза:
— Отношението не се определя от достойнствата или лоялността, господарю мой.
Генджи се насили и се разсмя:
— Толкова безусловно? Тогава дългът ми към теб наистина е огромен.
— Да — каза Хейко почти с маниера на гейша, — и как ще го изплатите?
Сега мъжете се разсмяха също. Господарят и госпожата се държаха буквално все едно не се тревожеха от нищо. А как другояче биха могли да се държат? Сълзите бяха изтрити.