Емили попита:
— Хейко, какво правеше?
— Правех демонстрация — отговори Хейко. — Понякога за самурая думите нямат никакво значение.
Генджи отново заговори:
— Емили, Матю, можете да тръгвате. Моят враг няма да ви нарани.
— За къде да тръгваме? — попита Старк.
— Сигурно ще гарантира сигурността ви до резиденцията на американския консул в Йедо. Можете да се качите на следващия кораб за Америка.
— Аз не отивам в Америка — възпротиви се Старк. Той посочи към манастира Мушиндо с револвера четирийсет и четвърти калибър, — а там.
Емили допълни:
— Смятам, че вече ви казах, господарю Генджи, мисията ми е тук, в Япония.
— Заобиколени сме от неколкостотин мъже — отговори Генджи, — които ще направят всичко възможно да ни убият с пушки и мечове само за няколко минути. Наистина ли искате да останете тук?
— Ще бъда там, където Господ избере — настоя Емили.
Старк се усмихна и освободи предпазителите на двата револвера.
Генджи се поклони и насочи вниманието си към мъжете.
— Господарят Каваками възнамерява да си вземе обратно главата на чичо ми, когато дойде за моята. Във всеки случай не бих искал да го задължавам.
— Вместо това ние ще вземем неговата — бойко обяви Хиде. — Ще я забием да се разлага пред стените на собствения му горящ замък.
— Да! — възкликнаха едновременно много гласове.
— Защо да чакаме? Нека я вземем сега!
— Спрете — нареди Генджи тъкмо навреме, за да попречи на половината от шепата негови хора да предприемат незабавна самоубийствена атака срещу дулата на войниците на Каваками. — Някога в миналото получих видение, което изяснява настоящето. Това не е краят. — Той не добави, че видението му не показваше задължително оцеляването на някой друг освен на самия него. Думите му обаче постигнаха желания ефект. Видя увереността да се връща в очите и стойката на мъжете. — Разбира се, всеки, който силно желае да се самоубие, има разрешението ми да организира атака.
Дали бе поради съвпадение във времето или в резултат на гнева на Каваками, че усеща добро настроение сред обречените, но заобикалящите го пушки откриха огън. Между изстрелите нямаше никаква пауза. Мускетните гюлета разкъсваха защитните им стени от животинско месо така силно, че най-лошо ударените части започнаха да се разпадат. Над тях свистяха куршуми на вълни.
Дали това му беше показвано във виденията? Генджи започна да се съмнява. Сега изглеждаше доста по-вероятно неговата глава и главата на чичо му скоро да висят от седлото на Каваками — или може би, тъй като Лепкавото око изглеждаше доста по-изтънчен, от седлото на адютанта му. Но той си спомни едно правило, което знаеше от дядо си.
Можеш да бъдеш уверен, че предсказаното ще се случи по непредвиден начин.
Хиде видя усмивката на лицето на Генджи и почувства, че увереността му нараства, независимо че ситуацията като че ли се влошаваше бързо. Повечето от конете, разкъсани от мускетни гюлета, започнаха да се разпадат и месото им се превръщаше в гъста каша. Преден крак удари Хиде по рамото и се стовари в кървавата течна маса. В кръга от накълцано животинско месо всички бяха прогизнали в конска кръв. Адът се материализираше около тях. Но Генджи продължаваше да се усмихва. Хиде се хвана още по-здраво за меча си. Повече от всякога той бе сигурен в тяхната победа. Как обаче щяха да я постигнат, беше пълна мистерия.
— Ако е възможно — нареди Каваками на адютанта си, — хванете Генджи и Хейко живи. В никакъв случай не повреждайте лицето на госпожата.
— Да, господарю. Но те и двамата може вече да са умрели, а лицата им да са обезобразени. Изстреляхме неколкостотин куршума по тях.
— Единственото, което направихме, бе да убием на няколко пъти едни и същи коне — сопна се Каваками. — Те чакат да се приближим, за да ги хванем. Тогава те ще се бият. Оставете огнестрелните оръжия и ги нападнете с мечовете.
— Да, господарю.
— Чакай. Нека десетимата най-добри стрелци задържат оръжията си. Възложи им да убият чужденеца с пистолетите веднага щом той се покаже.
— Да, господарю.
Каваками наблюдаваше от голямо разстояние както винаги. Хората му прибраха мускетите и измъкнаха мечовете. Преди го правеха с голямо удоволствие. Не и сега. Вече бяха повярвали в превъзходството на огнестрелното оръжие. Както и Каваками. Не защото неговите шестстотин оръжия имаха предимство срещу десетте или двайсетте меча от страната на Генджи. Това не доказваше нищо. А защото пушките бяха убили непобедимия Шигеру с лекота. Едно селско момче с мускет би могло да го стори. След двуседмични тренировки селянин с оръжия можеше да победи самурай, който прекарваше години, за да усъвършенства уменията си с меч. Нямаше друг аргумент срещу това, освен историческата инерция.