Все още предстоеше да се разработи нова тактика. Или да се научи от чужденците. Не се изискваше кой знае каква проницателност за използване на пушки при отбрана или из засада. Все още проблемна бе атаката особено срещу въоръжен по сроден начин противник. Нуждата огънят да се прекрати, за да може оръжието да се презареди, изглеждаше непреодолимо препятствие пред непрекъснатата атака. Как го правеха чужденците? Каваками беше твърдо решен да научи. Когато свършеше с Генджи, той щеше да посвети вниманието си на огнестрелните оръжия и бойната тактика с тях. Може би сред чужденците имаше майстор, равен на Сун Цу39. Ако беше така, Каваками щеше да изучи неговата версия на „Изкуството на войната“. Контролът на рода Токугава върху шогуната отслабваше. Той щеше да бъде отвоюван скоро от него, но не по древния метод — от самураи с мечове. Новият шогун щеше да вземе властта с огнестрелни оръжия. Можеше да е той самият. Защо не? Ако старите правила вече не се прилагаха към войната, те не можеха да се прилагат и към йерархичните прецеденти. Родословието щеше да има по-малко значение от огнестрелната мощ.
Оръжия. Той имаше нужда от повече оръжия. По-добри оръжия. По-големи. Оръдия. Бойни кораби.
Чакай. Нямаше полза да изпреварва сам себе си. Първо Генджи.
Каваками се придвижи напред, но внимателно. Хората на Генджи, колкото и малко да бяха, също имаха мускети. Колко трагично, ако го застрелят в момента на най-големия му триумф. Той внимаваше да държи предпазна стена от дървета между себе си и врага.
— Защо прекратиха стрелбата? — попита Хиде.
— Главата ми — обясни му Генджи. — За да я вземат, трябва да използват мечове.
Таро внимателно надзърна през защитаващите ги конски трупове.
— Ето ги, идват.
Генджи погледна към своите хора. Всеки един държеше меч. Мускетите се въргаляха на земята в кървавата маса. Щеше да е много по-ефективно да посрещнат атаката с изстрели вместо с мечове. Но в момента те не мислеха за ефективността. Те бяха самураи. В решителния момент на живота или смъртта, работа вършеше само мечът.
Генджи измъкна собствения си меч. Може би той бе последният Окумичи и като последен представител на рода виденията му бяха напълно фалшиви. Никакво убийство не го чакаше в бъдеще. Нямаше никаква госпожа Шидзука, нямаше да се роди наследник, нямаше да има трето видение. Всичко бе пълна заблуда. Той погледна Хейко и видя, че тя го гледа. Усмивките се изписаха едновременно на лицата им. Не, не всичко е било заблуда.
— Пригответе се — нареди Генджи на своите хора. — Ще атакуваме. — Това бе начинът един самурай да умре. В атака. Като огромен камък, който пада от огромна височина в бездънна бездна. — Готови…
Силен мускетен огън откъм стените на манастира Мушиндо заглуши последните думи от командата му. Половината от първия ред самураи на Каваками паднаха. Настъплението веднага се превърна в хаотично отстъпление, обзети от паника мъже бягаха във всички посочи от Мушиндо. Последва втори залп от мускетен огън и още от хората на Каваками изпопадаха.
Генджи видя дулата на около четирийсет мускета на стената. Кои бяха те? Нямаше време да разсъждава. В тила на позицията на Каваками настъпи нов безпорядък. Земята под тях се разтрепери от ударите на конски копита.
— Кавалерия! — извика Хиде. — Някой атакува Каваками!
— Подкрепления! — каза Таро.
— Откъде? — попита Хиде. — Нашата провинция е на три дни път за човек с бърз кон.
— Погледни — посочи Таро, — връщат се.
Батальонът на Каваками отчаяно се опитваше да избегне атаката на кавалерията и бягаше към Мушиндо. Опустошителен мускетен огън ги пресрещна отново. Но докато стрелците презареждаха, тълпата от уплашени мъже поднови нападението си. Генджи и неколцината самураи с него трябваше да се борят отчаяно, за да запазят живота си. Остриета проблясваха във всички посоки. Кръвта на умиращи мъже и мъртви коне се смеси в калта. Генджи чу револверите на Старк да стрелят дванайсет пъти, после замлъкнаха.
39
Китайски военен стратег и генерал, на когото се приписва авторството на трактата върху военната наука „Изкуството на войната“ (IV в.пр.Хр.). — Б.пр.