Нямаше време за презареждане. Старк вдигна меча, хвана го с две ръце и го размаха като брадва, като съсичаше тела, раздробяваше черепи и отсичаше крайници.
Хейко и Ханако стояха в центъра, между тях бе Емили, те посичаха и пронизваха, който се приближеше към тях.
Един от хората на Каваками се промъкна зад Хиде, който и без това вече се биеше с още няколко, и се хвърли към него.
— Хиде! — Ханако изкрещя името му, за да го предупреди и се хвърли между него и нападателя. Падащото острие прониза ръката й над лакътя.
Откъм гората нахлуха кавалеристи. Импровизирани знамена с врабчета и стрели се вееха от прътовете за флагове. Те си пробиваха път към Генджи с удари вляво и вдясно през отстъпващата тълпа, крещейки името му като боен вик.
— Генджи!
— Генджи!
— Генджи!
Хейко каза изненадана:
— Виждате ли кой е, господарю!
— Да, виждам — отговори Генджи. — Но мога ли да вярвам на очите си?
— Наредих стрелбата да спре — гневно просъска Каваками.
— Това не са наши оръжия, господарю мой. Изстрелите идват откъм манастира.
— Невъзможно. Всички там трябва да са били избити от експлозията.
— Може би са дошли още от хората на владетеля Генджи. — Адютантът погледна страхливо през рамо. — От началото изглеждаше невероятно, че ще пътува с толкова лек ескорт. Възможно ли е това да е бил капан, господарю мой?
— Това е невъзможно — отговори Каваками. — Ако беше така, Генджи никога не би се срещнал с мен. Нямаше да подлага на риск живота си, ако имаше друга възможност.
Каваками виждаше как неговите хора се изтеглят от манастира към него и хаосът бързо нарастваше.
— Нашите сили се движат в грешната посока.
— Неочакваният огън причини известно объркване — обясни му адютантът.
— Тогава отивай напред и възстанови реда.
— Да, господарю. — Но адютантът не понечи да тръгне напред с коня си.
Каваками се готвеше да избълва поток от ругатни, когато бе прекъснат от викове зад себе си.
— Генджи!
— Генджи!
— Генджи!
Крещейки бойния вик на рода Окумичи, самураи на коне се врязаха в незащитения тил на позицията на Каваками. Сварени без коне, с прибрани мускети, които не можеха дори да достигнат, хванати натясно между масирания огън и нападащата кавалерия, войниците от батальона на Каваками се пръснаха, изпаднали напълно в паника. Мнозина хвърлиха мечовете си и хукнаха към единствения изход от капана — пътя към Йедо. Куршуми, мечове и конски копита ги унищожаваха по време на бягството им.
Каваками и адютантът му бяха заобиколени, преди да са избягали далеч. Съпротивата им бе вяла и двамата бяха заловени почти без проблем.
— Стойте — обърна се към нападателите си Каваками. — Аз съм по-ценен за вас жив, отколкото мъртъв. Аз съм господарят Каваками. — Въпреки че бе пленник, чувството му за значимост не бе пострадало. Това бе просто отстъпление, а не окончателно поражение. — Въпреки флаговете, които развявате, вие не сте самураи на Окумичи, нали? Кой е вашият господар? Заведете ме при него.
В продължение на петнайсет години Мукай бе лоялен, раболепен помощник на началника на тайната полиция на шогуна. Правеше, каквото господарят му, Каваками, му кажеше да прави, без да се притеснява особено от често изпитваната мъка и рядкото удовлетворение, което носеше работата му. Целта на живота му беше не да търси конкретни забавления в крайна сметка, а да почита и да се подчинява на онези над него и да командва и да следи за дисциплината на тези под себе си.
Почти прекалено късно той научи, че подобно съществуване не е живот, а е не повече от смърт приживе. Ето това бе животът.
Грубата животинска сила на атакуващия боен кон под него не можеше да се сравни с виталността, която изригваше от собственото му същество.
— Генджи!
— Генджи!
— Генджи!
Наелектризиран от почти болезнен екстаз, Мукай се почувства като живо въплъщение на Бог Гръмовержец, когато поведе настъплението за спасяването на Генджи. Любовта му показа възможности, които никога преди не бе дръзвал да си представи. Действайки от името на любовта, той се освободи завинаги. Щастието, което чувстваше, беше егоистично, лично, много чисто. Не го терзаеше никаква мисъл за дълг, семейство, място, история, традиция, задължение, лице или срам. В него нямаше нищо друго, освен любовта му, не съществуваше друг свят освен единението между него самия и Генджи.