Всичко свърши.
Мукай каза:
— Триумфът е ваш, господарю мой.
— Не — рече Генджи, — триумфът е твой, Мукай. Тази победа е само твоя.
Усмивката на Мукай бе толкова лъчиста, че той имаше чувството, че цялото му тяло блести.
— Мукай! — Генджи го подхвана, тъй като той се отпусна, напълно лишен от сили.
— Господарю! — Васалите на Мукай пристъпиха напред. Той им направи знак да отстъпят, без да откъсва очи от лицето на Генджи нито за миг.
— Къде си ранен? — попита Генджи.
Мукай не се притесняваше от раните си. Той искаше да каже на Генджи, че мечтите се сбъдват не само за ясновидците, но и за обикновените хора като него, ако са дълбоко искрени. Искаше да му каже също, че си е представял този момент съвсем ясно — кръвта, прегръдката, смъртта, безстрашието и по-специално вечното, трансценденталното, екстазно единение отвъд всички ограничения на възприятието, определеността и разбирането.
После престана да иска дори това, остана само усмивката.
— Господарю! — Хората на Мукай наблюдаваха шокирани как Генджи леко полага тялото на техния господар на земята. Беше им казал, че Генджи е предрекъл победата. Но не беше казал нищо за собствената си смърт.
— Господарят Мукай е мъртъв — каза им Генджи.
— Господарю Генджи, а какво да правим ние? Без господаря Мукай ние оставаме без владетел! Той няма кръвен наследник. Шогунът може да конфискува имението му.
— Вие сте лоялните васали на най-лоялния и самопожертвувателен приятел — обърна се към тях Генджи. — Всички, които искат, могат да останат на служба при мен.
— Тогава отсега нататък сме ваши васали, господарю Генджи. — Бившите заместници на Мукай се поклониха дълбоко на новия си господар. — Какво ще наредите?
— Добре, добре — обади се Каваками, — колко трогателно, колко драматично. Може би един ден това ще стане сцена от пиеса кабуки за вашия живот, господарю Генджи. — Той ги погледна от седлото си, а изражението му както винаги издаваше увереност. Респектирани от положението на Каваками, хората на Мукай го придружаваха по-скоро като гост, отколкото като пленник. В пълен контраст с всички останали той и адютантът му бяха облечени безупречно, незамърсени от битката.
— Слезте от конете — нареди Генджи.
Каваками се намръщи.
— Разрешете ми да ви предупредя да не отивате твърде далеч. Единствената промяна е просто подобряване на шансовете ви за оцеляване. — Той не беше добър с меча. Неговото изкуство бе друго. По ирония на съдбата това беше изкуството да се получават сведения — това характерно качество, което се предполагаше, че родът Окумичи притежава, за разлика от всички останали. Именно сведенията щяха да му осигурят крайната победа. — Ако преговаряте интелигентно, може наистина да постигнете значителна полза. Мога ли да предложа…
Генджи се протегна, сграбчи Каваками за ръката и го хвърли на земята.
Каваками, задъхващ се и задушаващ се, вдигна лице от калта.
— Вие…
Мечът на Генджи описа дъга над Каваками и сряза врата му от горе надолу, отдясно наляво. Главата на мъртвия мъж се търкулна между раменете му, задържана единствено от гръбнака. Кръвта плисна във въздуха за момент, после секна, щом кръвното налягане падна на нула. Трупът падна напред в калта, главата все още се държеше между раменете, а изуменото лице гледаше към небето.
Генджи погледна към адютанта. Той беше в палатката, когато Каваками говореше за произхода на Хейко.
— Господарю Генджи — каза адютантът.
— Убийте го — заповяда Генджи.
Мъжете от двете страни на адютанта нанесоха удар незабавно. Трупът се намери на земята на три части — глава, дясно рамо и останалото.
Генджи огледа вцепенилите се от страх пленници, може би триста души. Те бяха редови самураи, които вероятно не разполагаха с важна информация. Каваками винаги се чувстваше очарован да знае това, което бе неизвестно на другите. Той не можеше да се наслаждава на това преимущество, като го споделяше с мнозина. Адютантът знаеше. Вероятно Мукай също е знаел. Кой още? Съпругата му? Наложниците му? Други гейши? Дори ако предприемеше убийства в цялата страна, не можеше да бъде сигурен, че ще елиминира всяка възможност. След като Каваками бе мъртъв, може би не беше необходимо. Малцина биха дръзнали да разпространяват такива възмутителни твърдения без доказателства. Това, разбира се, бе ключът. Доказателството.