Думите на Сохаку тегнеха на Джимбо.
Кармата ми изисква битка, бе казал той.
Това да не би да беше също и кармата на Джимбо?
Той не бе човекът, който беше някога. В това беше сигурен. По-малко ясно беше дали напълно бе освободил себе си от миналото. Дали бе изоставил цялото усещане за себе си, както смяташе, и по този начин дали действаше самостоятелно, за да насочи Старк към собственото си освобождение от мъките? Или измамността на по-изкусната и изтънчена гордост го обвързваше все по-силно за заблудата?
Дишането на Джимбо стана по-дълбоко и се задълбочи още повече. Вдишванията и издишванията ставаха все по-незабележими. Съдържанието на ума му и на света бяха неразличими. Той навлезе в огромната празнота в същия момент, в който тя влезе в него.
Мери Ан излезе от къщурката с блеснала на лицето усмивка, тъй като очакваше да види Старк. Когато видя Круз, тя се обърна и изтича вътре.
Круз я сграбчи, преди да е успяла да насочи оръжието срещу него, и я удари в слепоочието с барабана на пистолета си. Двете малки момичета започнаха да викат и се сгушиха едно в друго.
Когато Том, Пек и Хейлоу влязоха, Круз вече бе съблякъл Мери Ан гола.
— Ами малките кучки? — попита Том.
— По-добре ги изведи навън — рече Хейлоу. — Не бива да гледат това.
— Съблечи и тях — заповяда Круз. Мери Ан не беше съвсем на себе си. Той я изправи до стената, вдигна ръцете й над главата, събра дланите и прокара ножа си през тях, като по този начин я прикова. Тя дойде на себе си с крясъци.
— Исусе, Богородице, Йосифе — възкликна Пек, — всички благословени светци, майко Божия и Света Троице.
— Етан — повика го Том.
Хейлоу закри малките момичета и ги притисна към едрото си тяло.
— Казах да ги съблечеш — повтори Круз.
— Не и тях — възпротиви се Том. — Те не са сторили нищо.
— Били са родени — настоя Круз. — Ще направиш ли каквото ти казах или не?
Том и Пек се спогледаха. После погледнаха Круз. Раменете му бяха отпуснати, а ръката му бе съвсем близо до пистолета. Пек каза:
— Винаги правим това, което казваш, Етан, ти го знаеш.
— Не виждам да го правите.
Лицето на Хейлоу беше мокро от сълзи. Той не каза нищо. Не издаде и звук. Удари с юмрук в челюстта по-голямото момиче, после и по-малкото. И двете момичета подскочиха от пода от силните удари на мъжа и после се стовариха тежко. Може и да бяха живи. Бяха обаче неподвижни като мъртви. Той разсъблече по-малкото внимателно, а Том и Пек, следвайки примера му, направиха същото с по-голямото.
— Не, не, не! — крещеше безнадеждно Мери Ан.
Круз вдигна по-голямата за косата и набута лицето й на няколко сантиметра от Мери Ан.
— Как се казва?
Мери Ан крещеше и плачеше. Круз каза на Пек:
— Дай ми ножа си.
Пек му го даде. Круз го насочи към гърлото на момичето:
— Попитах, как се казва?
— Беки — отвърна Мери Ан. — Беки. Моля, моля…
Круз заби ножа в корема на момичето и го разпори до сърцето. Хвърли малкия труп в краката на крещящата жена и отиде за по-малкото момиче.
Том избяга навън от къщата.
Пек падна на пода и започна да отстъпва назад по дупе. Когато удари в стената и нямаше накъде повече да бяга, се обърна и повърна, после спазмите на стомаха му продължиха, въпреки че нямаше какво повече да повръща.
Хейлоу стоеше и плачеше.
— Как е нейното име? — попита Круз.
— О, Боже, о, Боже — стенеше Мери Ан.
Круз сложи детето на масата и взе брадвата зад печката.
— Луиз! — изкрещя Мери Ан, сякаш името можеше да спаси живота й. — Луиз?
Круз удари толкова силно, че разполови масата под тялото на момичето. Отсечената глава тупна на пода и се търкулна пред леглото. Той погледна Мери Ан и каза много тихо:
— А сега е твой ред.
Тя не би могла да чуе гласа, тъй като го заглушаваше звукът от крясъците й.