— Няма да е задълго, братко Матю — успокои го Кромуел. — Стивън Дъглас чака да встъпи в длъжност като президент на Съединените щати и е обещал да отмени робството.
— Може да не е Дъглас, братко Зефаная. Може да е Брекинридж, Бел или дори Линкълн. Току-що миналите избори бяха изпълнени с несигурност.
— Следващият кораб ще донесе новините. Но те нямат значение. Който и да е президентът, с робството в нашата страна е свършено.
Генджи слушаше разговора им. Тук-там разбираше по някоя дума. Човешки. Съединените щати. Обещал. Не беше съвсем сигурен. Беше практикувал разговорен английски с домашните си учители като дете. Но езикът от устата на родени американци беше нещо съвсем друго.
Рикшите спряха пред мисионерите. Генджи им направи знак да се качат в тях. За негова изненада и тримата категорично отказаха. Най-грозният от тримата, техният ръководител Кромуел, даде дълго обяснение на началника на пристанището.
— Казва, че религията не им позволява да се возят на рикши. — Началникът нервно изтри потта от веждата си с носна кърпичка.
Генджи се обърна към Сайки.
— Знаеше ли това?
— Разбира се, че не, господарю. Кой би си помислил, че рикшите имат нещо общо с религията?
Генджи попита началника:
— С какво рикшите накърняват религиозните им вярвания?
— Той използва много думи и аз не го разбирам — отвърна началникът. — Простете ми, господарю Генджи, но обичайната ми работа е да се оправям с товара. Речникът ми е ограничен главно до търговски термини, такси, цени и други подобни. Религиозните вярвания са далеч от моите познания.
Генджи кимна.
— Много добре. Ще трябва да вървят пеша. Натоварете багажа в рикшите. Платили сме за тях. Можем все пак да ги използваме. — Той даде знак на мисионерите да продължат пеша.
— Добре — съгласи се Кромуел, — спечелихме първата си победа. Трябва да покажем на нашия домакин колко твърдо отстояваме християнската нравственост. „И че вие сте Мои овци, овци на Моето паство; вие сте човеци, пък Аз съм ваш Бог, казва Господ Бог.“9
— Амин — изрекоха Емили и Старк.
Амин. Генджи разпозна тази дума. Ушите му дотолкова не бяха привикнали към езика, че той пропусна молитвата преди това.
Сайки се приближи към него, както вървяха. Говореше тихо, сякаш мисионерите щяха да разберат думите му, ако го чуеха:
— Господарю, не можем да позволим на тази жена да ни следва.
— Защо не? Тя ми се струва в чудесно здраве.
— Тревожи ме видът й, а не здравето й. Разгледахте ли я добре?
— Откровено. Опитах се да го избегна. Тя е изключително невдъхновяваща.
— Това е меко казано, господарю. Облечена е като парцалана, има размерите на впрегатно животно, цветовете на косата, очите и кожата са шокиращи, а чертите на лицето й са прекомерно едри и гротескни.
— Ние ще вървим с нея, няма да се женим за нея.
— Смешното може да реже така дълбоко, както острието, и да е също толкова фатално. В тези сложни времена съюзите са крехки, решителността е слаба. Не бива да поемате ненужни рискове.
Генджи погледна отново жената. Двамата мъже, Кромуел и Старк, вървяха галантно от двете й страни, сякаш беше любима красавица. Преструвката им беше възхитителна. Без съмнение сигурно не беше срещал жена, която да е толкова трудно да гледаш. Сайки беше прав. Смешнотворността й, която щеше да ги опетни, можеше да бъде изключително опасна.
— Почакай. — Те бяха стигнали до паланкина. — Ами ако тя пътува на мое място?
Сайки се намръщи. Ако Генджи вървеше пеша, щеше да е по-уязвим на евентуален опит за убийство. Ако не го стореше, жената щеше да се забелязва повече сред самураите на Окумичи и цяло Йедо щеше да я види. Нямаше по-добра възможност, само по-лоши. Щеше да бъде по-лесно Генджи да бъде защитаван, отколкото да се живее със смешното.
— Да, това ще бъде най-доброто решение.
Докато Генджи и помощникът му разговаряха, Емили погледна към малката войска самураи на техния домакин. Всички я гледаха, лицата им регистрираха различна степен на страдание. Тя бързо отмести поглед, сърцето й запрепуска лудо. Може би страданието не бе причинено от нея, а от Зефаная или брат Матю, или от трудностите, които тяхното пристигане предизвика. Не биваше да допуска да храни надежди само за да бъдат разбити. Започна да се самоубеждава да не стига до никакви изводи. Още бе рано. Но, о, възможно ли беше? Да, възможно бе. Възможно.