— Още нищо не е решено — отвърна Хейко, — мисля, може би, до Сан Франциско за известно време. Поне докато гражданската война в Америка приключи.
— Колко вълнуващо. И колко страшно. Не мога да си представя да живея извън Япония.
— Аз също — отговори Хейко. — За щастие, преживявайки го, няма да ми се наложи да си го представя.
— Каква чест — продължи да разсъждава Ханако, — че владетелят Генджи ви избра да бъдете неговите очи и уши през морето.
— Да — потвърди Хейко. — Наистина висока чест.
Америка? Защо трябва да отида в Америка?
Защото не вярвам на никой друг толкова, колкото на теб.
Простете ми, че го казвам, господарю мой, но ако наградата е изгнанието, за мен ще е по-лесно, ако не ми вярвате толкова.
Не те пращам в изгнание.
Аз съм изпратена принудително извън родината си, отвъд морето във варварска земя, която е напълно непозната за мен. Ако това не е изгнание, какво тогава е?
Подготовка за бъдещето. Имах видение. Много скоро всичко ще се промени. Анархията и вълненията ще разрушат пътищата, които следваме от две хиляди години. Трябва да имаме място за убежище. Това е твоята задача. Да намериш такова място.
Генджи, ако не ме обичаш вече, само кажи. Не е необходимо да правиш такава хитра уловка.
Обичам те. Винаги ще те обичам.
Думите и действията ти не са в хармония. Човек не изпраща жената, която обича, на другия край на света.
Прави го, ако възнамерява да се присъедини към нея.
Ти да напуснеш Япония? Невъзможно. Ти си велик владетел. След време можеш да станеш и шогун. Не можеш да заминеш.
Колко много невъзможни неща вече са се случили, настояваше Генджи, след като са били пророкувани видение след видение от няколко поредни представители на рода Окумичи. Изглежда невъзможно, но можем ли да се съмняваме? Ти ще отидеш в Америка и един ден аз ще те последвам.
Кога ще дойде този ден?
Не съм сигурен. Може би друго видение ще ми покаже.
Не ти вярвам.
Как е възможно да се съмняваш в мен след всичко, през което преминахме? Защо ще искам да заминеш, ако не е истина? Защо ще възлагам на Старк да те направлява и пази? Защо ще изпращам с теб цяло състояние злато? Хейко, колкото и странно да ти се струва, единственото обяснение е това, което ти дадох. Това е доказателство за любовта ми, а не за липсата й.
Тя се съгласи. Какво друго й оставаше? Вярваше, че той все още я обича. Виждаше го в очите му и го чувстваше, когато я докосваше. Ала той я лъжеше. За какво и защо?
Откакто бе отишъл да говори с Каваками преди битката при манастира Мушиндо, нещо се бе променило. Какво му бе казал Каваками? Генджи твърдеше, че не му е казал нищо специално, само го е поканил на среща, за да може да му се надсмива. Това не можеше да е вярно. Каваками му бе казал нещо. Какво?
Емили попита:
— Матю, не си ли от Тексас?
— Да.
— Тогава ще се биеш ли във войната, когато се прибереш у дома?
— Той не може да се бие — отговори Генджи, — поне не веднага. Трябва да основе търговска компания и да я държи като наш довереник.
— Все едно няма да се бия — каза Старк. — Бях дете в Охайо, станах мъж в Тексас. Как бих могъл да вдигна оръжие срещу Севера или Юга?
— Радвам се — рече Емили, — че няма да се биеш за робството.
— Господарю — един самурай коленичи на прага. — Пристигна пратеник от пристанището. Започнал е сутрешният прилив. Корабът трябва да отпътува скоро.
— Все още сме обвързани с прилива — отбеляза Генджи.
— Не за дълго — успокои го Старк. — Капитан Маккейн ми каза, че „Звездата“ ще бъде снабдена с парен двигател, след като пристигне в Сан Франциско.
— Парата може да освободи корабите — отвърна Генджи, — но не и сърцата ни. Подобно на слънцето и луната, ние сме свързани завинаги с притеглянето на морето.
— А не е ли вярно и обратното? — попита Емили. — Нима морето не откликва на движенията на слънцето и луната?
— За нас е вярно другото — държеше на своето Генджи — и винаги ще бъде така.
Хейко, Ханако и Емили сипаха саке на мъжете. После Генджи, Хиде и Старк сипаха саке на жените. Вдигнаха чаши заедно за последен път.
— Нека приливът на смелостта ви понесе напред — каза Генджи, като гледаше Хейко право в очите, — а приливът на спомените ви върне у дома.