Да, иска да каже Генджи, тя ще се гордее с теб, както и аз. Но не му е останал глас.
Нещо проблясва на шията й. Сребърният медальон на Емили с кръст и лилия.
Той отмества поглед от медальона към Шидзука и красивото лице на дъщеря му е последното нещо, което вижда приживе.
— Направила си превъзходен превод — похвали я Генджи.
— Така ли мислиш? — Емили сияеше от щастие. — Но ако е така, направили сме го ние, а не аз. Трябва да напишем и твоето име.
— Можеш да казваш, че си се консултирала с мен. Нищо повече. Ти си преводачът.
— Но, Генджи…
— Настоявам.
Емили въздъхна. Нямаше полза да спори с него, когато той упорстваше. Може би по-късно щеше да успее да го убеди.
— Ще започвам да работя върху следващата част.
— Достатъчно засега — спря я Генджи. — Не можеш наведнъж да изучиш записаната мъдрост и лудост отпреди шестстотин години. Денят е хубав. Нека излезем и погледаме зимните жерави.
Емили се разсмя с нейния очарователен детски смях. Генджи го чу и го оцени като крехко мимолетно съкровище, каквото наистина беше.
— Добре — Емили се изправи и взе ръката му в своите, — това е чудесна идея.
— Може би ще вали сняг — рече Генджи.
— Генджи! — в гласа й се усети лек укор. Ала когато произнесе името му, тя се усмихваше.
18
„Витлеемска звезда“
Ето я твоята катана.
За да бъде направена, в огъня се хвърля стомана, която се прегъва и изчуква отново и отново, докато двайсет хиляди пласта пречистен метал се слеят в едно. От всеки слитък, който влиза в пламъците, само една част от шест оцелява и се превръща в острие с дръжка.
Помисли върху това внимателно. Ясно разграничи разликата между определение и метафора и несъвършенствата на всяко от тях. Само тогава ще успееш да извадиш от ножницата това оръжие и да решиш въпросите на живота и смъртта.
Судзуме-но-кумо (1434)
Йедо се загуби отвъд хоризонта, после изчезнаха и върховете на планините, цялата Япония се стопи, а „Витлеемска звезда“ плаваше на изток към далечните брегове на Америка.
Старк стоеше до парапета на десния борд, който преминаваше към кърмата. Извади от колана си джобен пистолет „Смит и Уесън“ трийсет и втори калибър и го изхвърли зад борда. След това измъкна револвер „Колт“ армейски модел с шестинчово дуло, но го извади по-бавно, отколкото друг път. Хвана го с две ръце и го държа дълго време. После отвори барабана, освободи го от куршумите, стисна ги здраво, след което разтвори дланта си. Шестте куршума паднаха в морето. Бяха толкова малки, че не предизвикаха никакъв забележим плясък. Последва барабанът, после корпусът и дръжката. Разкопча кобура и го изхвърли и него.
Продължи да стои до парапета, много спокоен, мълчалив.
Без да иска, промълви:
— Мери Ан.
Без да иска, заплака.
Хейко стоеше на носа на кораба и гледаше безкрайната шир на открития океан отпред. Как щеше да оцелее в тази варварска земя на отсрещния бряг? Имаше голямо състояние благодарение на златото, което Генджи й бе поверил. Имаше защитата на Матю Старк, на когото вярваше напълно като на приятел и боен другар. Но нямаше до себе си Генджи. Знаеше, че никога отново няма да го има.
Думите му към нея на раздяла бяха чиста лъжа. Каза й, че е видял във виденията си, че ще е последният велик владетел на Акаока. Нямало да има приемник. След няколко кратки години нямало да има самураи, шогуни, велики владетели и владения. Цивилизация на две хиляди години щяла да изчезне буквално за двайсет и четири часа. Така казваше Генджи. Може би това също бяха лъжи. Те несъмнено звучаха като лъжи. Но те не я тревожеха. Само една от лъжите имаше значение. Беше излъгал, когато й бе казал, че ще отиде при нея.
Знаеше, че това няма да стане, защото той го бе видял в своите две видения.
В едното той срещаше загадъчната госпожа Шидзука. Която и да бе тя, тя никога нямаше да се появи в Америка. Така че Генджи щеше да я срещне в Япония. Във второто видение съпругата, наложницата или любовницата му — той не я бе видял, така че това можеше да е Емили, Шидзука или някоя друга — умира при раждане, малко след като му показва неговия наследник. Велик владетел или не, Генджи никога нямаше да позволи детето му да израсне и да достигне зрялост другаде, освен в родината му.