— Братко Матю, добре ли си?
— Да, братко Зефаная. Поразен съм от видяното, но съм добре. — Може би всъщност не беше толкова добре. Беше израсъл и възмъжал в откритите простори на Тексас и територия Аризона. Там намери дома си. Там се чувстваше волен. Градовете не му допадаха. Дори Сан Франциско го караше да се задушава. А в сравнение с този, Сан Франциско беше град призрак.
Пред тях хората разчистваха пътя и без изключение падаха ничком на земята като прерийна трева, прекършена от северния вятър. Един мъж на бял кон, елегантно облечен и придружаван от трима прислужници, бързо слезе от коня и се хвърли в краката на процесията, без да се притеснява от мръсотията, която изцапа пищното му копринено облекло.
Старк попита:
— С какво владетелят Генджи е заслужил подобно уважение у хората?
— Родил се е, нищо повече. — Зефаная потвърди неодобрението си, като се намръщи. — Представителите на военната каста имат свободата да съсекат всеки, който не им покаже съответното уважение.
Даймио, каквото беше местното наименование за велик владетел като господаря Генджи, имаше правото да екзекутира семейство, дори цяло село, ако само един човек не бе го удостоил с внимание.
— Не мога да повярвам, че съществува такова варварство — обади се Емили от паланкина, край който вървяха Старк и Кромуел.
— Ето защо сме тук — отвърна Кромуел. — „Той спаси бедните от меча, от устата им и от ръката на силните.“
Мисионерите отново казаха „Амин“. Генджи вървеше на няколко крачки пред паланкина. Слушаше внимателно, доколкото можеше, но отново пропусна думите на молитвата. Очевидно християнските свещеници можеха да бъдат толкова кратки, все едно казват мантрите на будистите на Чистата земя или на последователите на сектата „Лотус Сутра“.
Изведнъж Сайки се хвърли върху Генджи и изкрещя:
— Опасност!
В същия момент прозвуча изстрел.
— Ако имате някакви въпроси, обърнете се към владетеля Каваками — каза Кума.
Капитанът на артилерията пребледня от страх при споменаването на началника на тайната полиция. Той се обърна рязко и се отдалечи. Докато Генджи и Сайки отиваха да посрещнат мисионерите на пристана, Кума се върна в оръжейния склад. Свали собственото си оръжие и го постави в черен платнен калъф, който преметна на гърба си. После излезе, без да се бави нито миг повече.
Знаеше, че има само един път между пристанището и двореца на рода Окумичи в района Цукиджи, достатъчно голям, за да приюти свитата на Генджи. Когато оглеждаше пътя предишната вечер, той избра сграда, която се издигаше на един от завоите на пътя, тясна двуетажна постройка, притисната сред други подобни в безразборната пренаселеност, характерна за жилищата на обикновените хора в Йедо. Сега той отиде в нея и се покатери на покрива й от една алея отзад. Никой не го видя. Ако някой го бе зърнал, нямаше да повярва на собствените си очи. Кума се катереше право нагоре по стената като паяк.
Разположението бе идеално. Оттам Кума можеше да наблюдава целта си, как тя наближава, скъсява разстоянието и свежда до минимум всяка корекция на прицела, която би могла да се наложи. Освен това заради завоя процесията щеше да бъде принудена да забави ход, а всяко забавяне на движението улесняваше прицелването му. Той провери мускета си. Този път трябваше да е сигурен, че ще дръпне спусъка на заредено оръжие.
Часът на коня настъпи, преди Генджи да се появи в началото на улицата. Гражданите, които срещаше по пътя си, се отпускаха на колене и се просваха на земята, докато минаваше великият владетел. Това улесняваше Кума още повече. Опря първите два-три сантиметра от дулото на мускета на края на покрива. Така отдолу от него нямаше да се вижда почти нищо, дори и най-прилежният наблюдател вероятно не би го забелязал. Ето го Генджи, който вървеше безгрижно сред водещата група телохранители. Кума се прицели в главата с елегантна прическа. Колко просто можеше да бъде. Ала моментът за изстрела, който да го извади временно от строя или да го обезобрази, премина. Онзи идиот, пристанищният полицай Иши, призна идентичността на Генджи. Сега всяко нещо, близо до опит за убийство на Генджи, би насочило твърде очевидно към замъка Йедо.
Кума взе на прицел целта, застана неподвижно и стреля.
— Господарю!
— Не съм засегнат — успокои го Генджи.
Сайки посочи близкия покрив.
— Ето там! Хиде! Шимода! Заловете го жив!