— Аз съм просто жена, господарю. Там, където ти имаш мускули, аз имам тлъстина. Този недостатък ми осигурява топлина малко по-дълго време. — Тя напрегна всичките си сили, за да не реагира на студения въздух. Да затопли кимоното с тялото си, после да му го даде беше умерено очарователен жест. Ако потрепереше, щеше да подчертае какво е направила и цялото изящество на жеста би се изгубило.
Генджи отново погледна корабите.
— С парни двигатели, които ги задвижват, независимо дали духа вятър, или морето е спокойно. Топове, които могат да предизвикат разрушения на мили от тях. Пушка за всеки войник. В продължение на триста години се заблуждавахме с култа към меча, а те правеха всичко възможно да станат по-ефективни. Дори езикът им е по-ефективен. Поради това — и мисленето им. Ние сме толкова неясни. Разчитаме много на подразбиращото се и неизреченото.
— Толкова ли е важна ефективността? — поинтересува се Хейко.
— Да, във време на война, а войната се задава.
— Това предсказание ли е?
— Не, просто здрав разум. Навсякъде, където отидат, чужденците грабят каквото могат. Живот, съкровища, земя. Завладяха по-добрата част от три четвърти от света от неговите законни управници, плячкосваха, убиваха, поробваха.
Хейко се обади:
— Колко различно от нашите велики владетели.
Генджи се разсмя весело.
— Наш дълг е да гарантираме, че плячкосването, убийствата и поробването в Япония са наше дело. Иначе как бихме могли да се наричаме велики владетели?
Хейко се поклони.
— Чувствам се сигурна, след като знам за тази силна защита. Мога ли да ти приготвя банята, господарю мой?
— Благодаря.
— За нас това е часът на дракона. А за тях какъв час е?
Генджи погледна швейцарския часовник на масата и отговори на английски:
— Седем часа и четири минути сутринта.
— Кога предпочиташ да се къпеш, господарю мой, в седем часа и четири минути сутринта или в часа на дракона?
Генджи отново се засмя с волния си и непринуден смях, после се поклони в знак на признание на чувството й за хумор. Много от неговите клеветници коментираха, че се смеел прекалено често. Това е, твърдяха те, доказателство за критично отсъствие на сериозност в тези опасни времена. Може би това беше вярно. Хейко не можеше да прецени. Ала тя бе сигурна, че й е приятно да го чува да се смее.
Отвърна на поклона му, отстъпи назад три крачки, после се обърна, за да се отдалечи. Беше гола в стаята на любовника си, но походката й не би могла да е по-грациозна, дори да беше в пълно церемониално облекло в двореца на шогуна. Усещаше погледа му върху тялото си.
— Хейко — повика я той, — почакай малко.
Тя се усмихна. Беше я игнорирал толкова дълго, колкото бе способен да се сдържа. Сега той идваше при нея.
Негово преосвещенство Зефаная Кромуел, покорен слуга на Светлината на правдивото слово на пророците на Христос, нашия Бог, погледна отвъд водата към град Йедо, пренаселения езически мравуняк на греха, където той бе изпратен да разпространява Божието слово сред невежите японци. Правдивото слово, преди тези пропаднали езичници да бъдат напълно съсипани от паписти, привърженици на епископалната църква, които бяха просто маскирани паписти, и калвинисти и лютерани — нищо друго, освен преследващи печалба търговци, скрили се зад името на Бога. Еретични отстъпници бяха стъпкали Правдивото слово в Китай. Негово преосвещенство Кромуел беше твърдо решен те да не триумфират и в Япония. В предстоящата битка, при Армагедон, тези самураи биха били изключително силни, ако приемеха Христос и се превърнеха в истински Христови воини. Те не се страхуваха от смъртта, бяха родени за война и щяха да бъдат най-идеалните мъченици. Това бе бъдещето, ако изобщо имаше бъдеще. Настоящето не изглеждаше обещаващо. Това бе прокълната земя на проститутки, содомити и убийци. Ала него го поддържаше Правдивото слово и той щеше да триумфира. Бог ще бъде удовлетворен.
— Добро утро, Зефаная.
Гласът й веднага стопи правдивия му гняв и той почувства, че у него се надига ужасяващата, вече позната топлина, която не подлежеше на контрол и изгаряше мозъка и слабините му. Не, не, повече няма да се поддава на тези дяволски фантазии.