Съдбата ми отреди добро възнаграждение. След като платих раздутата сметка на Уокър (не оставих и цент бакшиш на този мошеник), захванах да стягам сандъка си от хлебно дърво, когато Хенри влезе и ме поздрави с думите: „Добро утро, спътнико!“ Бог бе чул молитвите ми! Хенри беше приел поста на корабен лекар и аз вече имах приятел в тази плаваща свинеферма. Редовият моряк е такова инатливо магаре, че вместо да е благодарен, че ще има подръка лекар, който да му сложи шина при счупване и да излекува възпаленията му, той се жалва: „Ние тука да не сме кралски кораб, че да возим корабен лекар, който не може да ходи по бушприта?“.
Трябва да призная, че съм малко засегнат от решението на капитан Молиньо да отреди на господин с купен билет като мен само една мизерна койка, докато през цялото време е имал на разположение по-удобна каюта. Много по-важно обаче е обещанието на Хенри да използва забележителните си способности за поставяне на диагноза на моето неразположение веднага щом излезем в открито море. Облекчението ми е неописуемо.
Петък, 15 ноември
При изгрев-слънце вдигнахме котва, въпреки че петък носи нещастие на моряците. Капитан Молиньо ръмжи: „Суеверията, дните на разните светии и други проклети измишльотини са работа за набожните продавачки на риба, а аз се занимавам с трупане на печалба!“. С Хенри не се показахме на палубата, защото всички моряци бяха заети с платната, а и духа много силен южен вятър и морето е бурно; снощи имаше затруднения с кораба и днес не е по-лесно. Прекарахме половината ден в подреждане на аптеката на Хенри. Освен принадлежностите на съвременния лекар приятелят ми притежава няколко тома с научни трудове на английски, латински и немски. В един сандък се съдържа „спектър“ от прахове в запушени с тапи шишета с етикети на гръцки. Той ги смесва, за да прави от тях различни хапчета и мехлеми. Към обяд надзърнахме през люка на каютата и островите Чатъм бяха като мастилени петна на оловносивия хоризонт, но люлеенето и мятането не са безопасни за онези, чиито иначе привикнали към палубата крака са прекарали седмица на сушата.
Следобед
На вратата на ковчега ми почука шведът Торгни. Учуден и заинтригуван от потайния му вид, аз го поканих да влезе. Той седна на една „пирамида“ от намотано въже и зашепна, че идва с предложение от група корабни другари.
— Кажи ни къде са най-хубавите жили, от ония, тайните, които вие, местните, пазите за себе си. Аз и другарите ми ще вършим тежката работа. Ти само ще си седиш и ние ще ти даваме дял една десета.
Трябваше ми малко време да разбера, че Торгни говори за калифорнийските рудници. Значи когато „Пророчицата“ стигне крайната си цел, ще има масово дезертьорство и, признавам, симпатиите ми са на страната на моряците! Като казах това, аз се заклех, че не знам нищичко за златните залежи, защото съм отсъствал през последните дванайсет месеца, но безплатно ще начертая карта на местата, където според слуховете има „приказни съкровища“, и то на драго сърце. Торгни изрази съгласие. Аз откъснах лист от настоящия дневник и се заех да нахвърлям схема на Сосалито, Бениша, Станислос, Сакраменто и други, когато се обади зъл глас:
— Я, какво тайно съвещание, а, г-н Накокошинен драскач?
Не бяхме чули кога Бурхаве беше слязъл по стълбата и бе отворил вратата ми! Торгни извика от уплаха и тутакси призна вината си.
— Гледайте, моля ви се! — продължи първият помощник-капитан. — Каква работа имаш ти с нашия пасажер, Гнойна пъпко от Стокхолм?
Торгни загуби ума и дума, но аз не се поддадох и казах на грубияна, че описвам „забележителностите“ в моя град, за да може Торгни да прекара по-добре отпуската си на сушата.
Бурхаве повдигна вежди.
— Значи ти вече раздаваш отпуските, така ли? Каква новина за старите ми уши. Дай ми тази хартия, г-н Юинг, ако обичаш.
Аз не обичах. Подаръкът ми за моряка не беше предназначен за холандеца, който искаше да си го присвои.
— О, моите извинения, г-н Юинг. Торгни, вземи си подаръка.
Нямах друг избор, освен да го връча на унизения швед. Г-н Бурхаве промърмори:
— Торгни, моментално ми дай подаръка си или, кълна се в дверите на Ада, ще проклинаш деня, в който си изпълзял от майчината си… — (перото ми не дръзва да изпише тази мерзост).
Вцепененият швед се подчини.