Искрено твой,
Р.Ф.
Хотел „Льо Роял“, Брюж
6.XI.1931 г.
Сиксмит,
Разводите са много объркана и сложна работа, но моят с Еърс приключи за един ден. Вчера сутринта двамата все още работехме по втората част на амбициозната му лебедова песен. Той предложи нов подход към композирането.
— Фробишър, днес искам да ми предложиш теми за онази част в темпо Severo27. Нещо а ла „навечерие на война“ в ми минор. Измислиш ли тема, достойна за вниманието ми, аз ще я разработя и ще извлека потенциала й. Разбра ли?
За разбиране — разбрах. За харесване — никак не ми допадна. Да, научни трудове се пишат в съавторство и се случва композитори да работят с музиканти виртуози, за да изследват границите на изпълнителските възможности — както Елгар и У. Х. Рийд, — но съавторство на симфонична творба? Мн. съмнителна идея и аз недвусмислено го заявих на В. Е. Той каза:
— Тц, не ти говоря за съавторство, момче. Ти събираш суровия материал, аз го разработвам както сметна за необходимо.
Това никак не ме успокои. Еърс каза с поучителен тон:
— Всички велики творци са имали чираци за тази работа. Как иначе Бах щеше да бълва нови меси всяка седмица?
Възразих, че доколкото ми е известно, сега сме XX век. Публиката плаща да чуе композитора, чието име е написано в програмата. Не плаща за Вивиан Еърс, за да получи Робърт Фробишър. В.Е. избухна:
— Няма да получи теб! Ще получи мен! Не ме слушаш, Фробишър. Ти ще вършиш грубата работа, ще носиш и ще трупаш, аз ще оркестрирам, ще аранжирам, ще шлифовам.
„Грубата работа“, като например моят „Ангел на Монс“, който беше окраден до последната нота за адажиото в славната финална творба — венец на творчеството на Еърс? Както и да наречем плагиатството, то пак си остава плагиатство.
— Плагиатство? — попита Еърс, без да повишава тон, но кокалчетата на пръстите му върху дръжката на бастуна побеляха. — Някога, когато още беше признателен ученик, ти ме наричаше най-великият жив европейски композитор. Което ще рече, най-великият жив композитор на света. Защо му е на такъв творец да „плагиатства“ от един подражател, който, да не забравяме, не е успял дори да завърши образованието си в колеж за отчайващо привилегировани студенти? Не си достатъчно гладен, момче, това ти е проблемът. Ти си Менделсон, който се прави на Моцарт.
Залогът скочи подобно на инфлацията в Германия, но аз притежавам вродена неспособност да се огъвам под натиск — винаги давам отпор:
— Ще ви кажа каква е причината да плагиатствате — музикално безплодие!
Казах му, че най-хубавите моменти в „Птица на смъртта“ са мои. Изобретателните контрапункти в „Алегро нон тропо“ от новата творба са мои. Не съм дошъл в проклетата Белгия да му бъда роб.
Старият дракон избълва кълба дим. Десет такта мълчание в 6/8. Угаси цигарата си.
— Дързостта ти не заслужава сериозно внимание. Всъщност заслужава уволнение, но не искам да действам импулсивно и прибързано. Вместо това искам да помислиш. Помисли за репутацията си — Еърс разгърна думата като свитък. — Репутацията е всичко. Моята, като се изключи едно младежко залитане, което ми докара сифилиса, е безупречна. Твоята, драги ми обезнаследен, банкрутирал, хазартен млади приятелю, е съсипана. Можеш да си тръгнеш от Зеделгем когато пожелаеш. Но те предупреждавам — тръгнеш ли си без моето съгласие, цялата музикантска общност на запад от Урал, на изток от Лисабон, на север от Неапол и на юг от Хелзинки ще научи как един мерзавец на име Робърт Фробишър не се е посвенил да съблазни жената на Вивиан Еърс, да, любимата му жена, очарователната мадам Кромелинк. Тя няма да го отрече. Представи си какъв скандал ще избухне! И след всичко, което Еърс е направил за Фробишър… Да, нито един богат меценат или обеднял меценат, или организатор на фестивал, или управителен съвет, или родител, чиято прекрасна малка дъщеря иска да учи пиано, няма да иска никога да има нещо общо с теб.