Заедно с това писмо и остатъка от книгата на Юинг се погрижих да получиш в „Льо Роял“ папка със завършения ми ръкопис. Използвай парите на Йенш, за да платиш разходите по публикуването, изпрати екземпляри до всички в приложения списък. Каквото и да правиш, не допускай семейството ми да се сдобие с някой от оригиналите. Татенцето ще въздъхне: „Не е «Ероика», нали?“, и ще го тикне в някое чекмедже, но това е несравнима творба. Има отзвуци от „Бяла меса“ на Скрябин, заличените стъпки на Стравински, хроматични хармонии на един по-лунатичен Дебюси, но истината е, че не знам откъде е дошла. От сън наяве. Никога няма да напиша нещо, съизмеримо и с една стотна от това. Бих искал да ти кажа, че съм нескромен, но не съм. В секстета „Облакът атлас“ се съдържа животът ми, той е животът ми, сега аз съм изхабен фойерверк, но поне съм бил фойерверк.
Човекът е мерзост. Предпочитам да бъда музика, отколкото сбирщина от тръбички, които в продължение на няколко десетки години пренасят полутвърди вещества, докато станат толкова захабени, че престанат да функционират.
Люгерът е тук. Остават тринайсет минути. Изпитвам трепет, естествено, но любовта ми към тази кода е по-силна. Наелектризираща тръпка, защото и аз като Ейдриън знам, че ще умра. Гордост, че ще стигна дотам. Убеждения. Махни вярванията, втълпявани от гувернантки, училища и държави, и в сърцевината на човека ще откриеш непреходни истини. Рим отново ще западне и ще рухне, Кортес отново ще отплава, а по-късно и Юинг, Ейдриън отново ще бъде разкъсан на парчета, ти и аз отново ще спим под звездите на Корсика, аз отново ще дойда в Брюж, отново ще се влюбя в Ева и ще я разлюбя, ти отново ще прочетеш това писмо, Слънцето отново ще изстине. Грамофонната плоча на Ницше. Когато свърши, Старецът отново я пуска и така вечност след вечност.
Времето не влияе на този творчески отпуск. Ние не оставаме мъртви за дълго. След като моят Люгер ме изпрати в отвъдното, само след миг ще ме споходи раждането ми, следващото поред. След тринайсет години ще се срещнем отново в Грешам, след десет ще се озова отново в същата тази стая, стиснал същия този пистолет, ще съчинявам същото това писмо с решителност, съвършена като многоглавия ми секстет. Подобни изтънчени убеждения ми дават утеха.
Sunt lacrimae rerurn.28
Р.Ф.
Тихоокеанският дневник на Адам Юинг
по време на общата ни морска болест в Тасманово море, се чудя как онова палаво момче, изпълнено с въодушевление от първото си плаване и с такова желание да угоди на всички, само за шест седмици се превърна в този навъсен младеж. Сияйната му хубост е помръкнала, за да разкрие моряка с железни мускули, в който той се е превърнал. Вече изглежда почти привикнал към рома с вода. Хенри казва, че това „излизане от пашкула“ е неизбежно, волю-неволю, и предполагам, че е прав. Онези наченки на образование и чувствителност, които Рафаел беше получил от господарката си г-жа Фрай от Брисбейн, не са от полза за един юнга в изпълнения с опасности свят на моряците. Как ми се иска да можех да му помогна! Ако не беше намесата на г-н и г-жа Чанинг, и мен можеше да ме сполети съдба, сходна с тази на Раф. Попитах Финбар дали според него момчето „се нагажда добре“. Загадъчният отговор на Финбар „Към какво да се нагажда, г-н Юинг?“ предизвика смях в бордовата кухня, но аз останах в недоумение.
Събота, 7 декември
Албатроси в небето, рибарки над водата и буревестници, накацали по въжетата. Риби, наподобяващи скумрия, преследваха риби, подобни на цаца. Докато двамата с Хенри вечеряхме, вихър от морави мушици, изскочили сякаш от пукнатините на луната, покри фенерите, лицата, храната и всяка повърхност с одеяло от потрепващи крилца. Като потвърждение, че това са предвестници на наближаващи острови, морякът с лота извика, че дълбочината е само осемнайсет клафтера. Г-н Бурхаве заповяда да вдигнат котва, за да не ни отнесе към скалите през нощта.
Бялото на очите ми има лимоненожълт оттенък, а кожата около тях е зачервена и възпалена. Хенри ме уверява, че този симптом е благоприятен, но уважи искането ми за увеличаване на дозата на противопаразитното средство.
Неделя, 8 декември
Тъй като на „Пророчицата“ не се спазва неделният ден, тази сутрин с Хенри решихме да проведем кратко четене на Библията в каютата му в традицията на „ниската църква“29, характерна за паството на Оушън Бей, със „застъпване“ на предобедната и сутрешната вахта, за да може носещите вахта и на десния, и на левия борд да се присъединят към нас. Със съжаление трябва да напиша, че нито един моряк и от двете смени не се осмели да предизвика недоволството на първия помощник-капитан, като ни удостои с присъствието си, но ние ще упорстваме в усилията си, без да губим кураж. Рафаел беше горе на мачтата и прекъсна молитвите ни с три последователни възгласа: „Земя!“.