След малко от църквата изскочи кръгъл като оръдеен снаряд човек, чиито свещенически одежди издаваха призванието му.
— Аз съм Джайлс Хоръкс — заяви патриархът, — пастор на Витлеемския залив и представител на Лондонското мисионерско общество на Раиатеа. Съобщете съсловната си принадлежност, господа, и побързайте.
Сега капитан Молиньо удължи представянето си, като включи г-н Бурхаве „от Холандската реформистка църква“, д-р Хенри Гуз, „лекар на лондонската аристокрация, а напоследък и на мисията Фиджи“, и г-н Адам Юинг, „американски гражданскоправен нотариус“ — изведнъж добих стойност в мошеническата му игра!
— Имената на пастора Хоръкс и на Витлеемския залив се споменават с уважение сред нас, вярващите странници на Южния Тихи океан. Надявахме се да отпразнуваме Неделята пред вашия олтар — капитанът хвърли печален поглед към църквата, — но, уви, насрещни ветрове забавиха пристигането ни. Надявам се, че поне още не сте прибрали блюдото за дарения?
Пасторът Хоръкс изгледа нашия капитан.
— Благочестив християнски кораб ли командвате, сър?
Капитан Молиньо извърна очи в престорено смирение.
— Нито толкова благочестив, нито толкова непотопим, колкото вашата църква, сър, но да, г-н Бурхаве и аз правим каквото можем за поверените ни души. С прискърбие трябва да заявя, че това е непрестанна борба. Моряците се отдават на разпътните си навици веднага щом им обърнем гръб.
— Но, капитане — обади се една дама с дантелена якичка, — и ние в Назарет си имаме своите рецидивисти! Надявам се, ще простите на съпруга ми неговата предпазливост. Опитът ни учи, че повечето кораби, плаващи под така наречените християнски флагове, не ни носят друго освен болести и пияници. Налага се да ги приемаме за виновни до доказване на невинността им.
Капитанът отново се поклони.
— Госпожо, не мога да дам прошка, когато няма обида — нито нанесена, нито получена.
— Вашите предразсъдъци по отношение на онези „морски вестготи“ са напълно оправдани — намеси се в разговора г-н Бурхаве, — но аз лично не допускам нито капка грог на борда на „Пророчицата“, колкото и да викат моряците! А те викат, но аз им отвръщам: „Единственото, от което се нуждаете за повдигане на духа, е Светият Дух!“; и викам по-гръмогласно и по-дълго от тях!
Този театър оказваше желаното въздействие. Пасторът Хоръкс ни представи двете си дъщери и тримата си синове, всичките родени в Назарет (момичетата бяха сякаш излезли от пансион за благородни девици, но момчетата бяха загорели като канаки под колосаните си якички). Колкото и омерзен да се чувствах от въвличането си в маскарада на капитана, бях любопитен да науча повече за теокрацията на този остров и се оставих да ме увлече ходът на събитията. Скоро групата ни се запъти към дома на пастора Хоръкс, сграда, в която не би се срамувал да живее който и да било второстепенен консул по Южното полукълбо. В нея имаше голям салон със стъклени прозорци и мебели от кестен, сервизно помещение, две колиби за прислугата и трапезария, в която сега ни поднесоха свежи зеленчуци и крехко свинско. Всеки от краката на масата беше потопен в чиния с вода. Г-жа Хоръкс обясни:
— Мравки, едно от проклятията на Витлеем. Периодично трябва да се изпразват от удавените им тела, иначе построяват пътечка от себеподобните си.
Аз похвалих жилището.
— Пасторът Хоръкс — гордо ни съобщи господарката на къщата — е учил за дърводелец в графство Глостършир. Построил е почти целия Назарет със собствените си ръце. Разбирате ли, умът на езичника се прехласва по материалната показност. Той си мисли: „Колко чисти и нови са къщите на християните! Колко мръсни са нашите коптори! Колко щедър е Белият Бог! Колко зъл е нашият!“ По този начин още един новопокръстен се обръща към Господа.