— Ако можех да изживея живота си отново — изказа мнение г-н Бурхаве, без дори леко да се изчерви, — щях да избера самоотвержения път на мисионера. Пасторе, тук виждаме твърдо установена мисия, пуснала дълбоки корени, но как се започва мисионерска дейност на див плаж, където ни един християнин не е стъпвал?
Пасторът Хоръкс зарея поглед оттатък събеседника си като към бъдеща аудитория.
— С упоритост, сър, със съчувствие и законност. Преди петнайсет години в този залив не ни посрещнаха така сърдечно като вас, сър. Виждате ли онзи остров ей там, на запад, с формата на наковалня? Бора Бора, така му казват черните, но повече му подхожда името „Спарта“, толкова свирепи бяха воините му! Бихме се на плажа във Витлеемския залив и някои от нас загинаха. Ако пистолетите ни не бяха надвили в онези битки през първата седмица — е, мисията на Раиатеа щеше да си остане мечта. Но такава бе волята Божия — да запалим светлината Му тук и да я поддържаме. След половин година успяхме да докараме жените си от Таити. Съжалявам за загиналите местни жители, но като видяха как Бог закриля паството си, ами че даже спартанците ни се примолиха да им изпратим проповедници.
Г-жа Хоръкс продължи разказа:
— Когато шарката тръгна на смъртоносния си поход, на полинезийците им потрябва подкрепа — както духовна, така и материална. Тогава нашето състрадание доведе туземците при светия извор. Сега е ред на Светия Закон да избави паството ни от Изкушението — и от моряците мародери. Особено ни мразят китоловците, защото проповядваме на жените целомъдрие и скромност. Нашите мъже трябва да държат оръжията ни добре смазани.
— Но, обзалагам се — отбеляза капитанът, — при корабокрушение същите тези китоловци молят съдбата да ги изхвърли на някой бряг, където същите тези „проклети мисионери“ вече са донесли Евангелията, нали?
Възцари се възмутено и всеобщо съгласие.
Г-жа Хоръкс отговори на въпроса ми за прилагането на закона и реда в този отдалечен аванпост на Прогреса:
— Нашият църковен съвет — съпругът ми и трима мъдри старейшини, — напътстван с молитви, прокарва онези закони, които ние считаме за нужни. Нашите Пазители на Христа, отбрани местни жители, които са се доказали като верни слуги на църквата, налагат тези закони в замяна на кредит в магазина на мъжа ми. Бдителността е от решаващо значение, иначе няма да мине и седмица… — г-жа Хоръкс потръпна, сякаш видяла как духове на вероотстъпници танцуват хула на гроба й.
След края на вечерята се преместихме в салона, където местно момче ни поднесе студен чай в приятни чаши от кратунки. Капитан Молиньо попита:
— Господине, как се финансира трудолюбива мисия като вашата?
Пасторът Хоръкс долови промяната на вятъра и отново погледна изпитателно капитана.
— Покриваме разходите с нишесте от арорут и кокосово масло, капитане. Чернокожите работят на плантацията ни, за да плащат за училището, изучаването на Библията и църквата. До седмица с Божията помощ ще съберем обилна реколта от копра.
Попитах дали индианците се трудят по своя свободна воля.
— Разбира се! — възкликна г-жа Хоръкс. — Те знаят, че ако се отдадат на мързел, Пазителите на Христа ще ги накажат за това.
Исках да попитам за въпросното наказателно мотивиране, но капитан Молиньо отново се намеси в разговора:
— И корабът на вашето мисионерско общество превозва тези бързо развалящи се стоки покрай нос Хорн до Лондон?
— Предположението ви е правилно, капитане.
— Мислили ли сте, пасторе Хоръкс, колко по-непоклатими ще бъдат светските — а покрай тях и духовните — устои на мисията ви, ако имахте благонадежден пазар някъде по-близо до Дружествените острови?
Пасторът каза на момчето прислужник да излезе от стаята.
— Мислил съм надълго и нашироко по въпроса, но къде? Пазарите на Мексико са малки и податливи на разбойнически нападения, в Кейптаун има и корумпирани акцизни чиновници, и алчни африканери. Южнокитайско море гъмжи от безскрупулни, нагли пирати. В Батавия холандците обират всички наред. Не се обиждайте, г-н Бурхаве.
Капитанът посочи мен.
— Г-н Юинг е жител на… — той направи пауза, за да придаде тежест на предложението си — Сан Франциско, Калифорния. Сигурно знаете за израстването му от малко градче със седемстотин жители до голям център с население… четвърт милион? Никакво преброяване не може да му насмогне! Китайци, чилийци, мексиканци, европейци, чужденци от всякакви цветове пристигат там всеки ден. Едно яйце — г-н Юинг, бихте ли ни съобщили колко струва сега едно яйце в Сан Франциско?