Попитах за произхода и предназначението на това марае и г-н Уагстаф обясни накратко:
— Само преди едно поколение индианците са идвали да крещят, да проливат кръв и да принасят жертви на нечестивите си идоли точно на тези камъни, на които сега стоим.
Мислено се върнах на плажа за пиршества на остров Чатъм.
— Сега Пазителите на Христа щедро налагат с камшик всеки черен, който идва тук. Ако дойде. Местните деца вече не знаят даже имената на старите идоли. Сега тук има само дупки на плъхове и отломки. Ето в какво се превръщат един ден всички вярвания. В дупки на плъхове и отломки.
Цветовете и уханието на плумерията ме омаяха.
На вечеря моя съседка по маса беше г-жа Дарбишър, вдовица, наближаваща седемдесетте, горчива и корава като зелени жълъди.
— Признавам, че недолюбвам американците — каза ми тя. — Те убиха скъпия ми чичо Самюъл, полковник от артилерията на Нейно Величество, във войната през 1812.
Аз изказах (неискрените си) съболезнования, но добавих, че макар моят скъп баща да е бил убит от англичаните в същия конфликт, някои от най-близките ми приятели са британци. Докторът избухна в гръмогласен смях и се провикна:
— Ура, Юинг!
Г-жа Хоръкс взе в свои ръце кормилото на разговора, преди да сме се ударили в скалите.
— Сигурно вашите работодатели имат голямо доверие в способностите ви, г-н Юинг, щом ви поверяват дела, налагащи такова дълго и изтощително пътуване.
Отговорих, че, да, аз съм достатъчно високопоставен нотариус, за да ми поверят настоящата задача, но същевременно достатъчно нисшестоящ чиновник, за да съм задължен да я приема. Скромността ми беше възнаградена със звуци на одобрение.
След като пасторът Хоръкс каза молитвата над купите със супа от костенурка и помоли Бог да благослови новото му делово начинание с капитан Молиньо, по време на храненето ни изнесе проповед на една от любимите си теми:
— Аз винаги непоколебимо съм вярвал, че в нашия цивилизаторски свят Бог се проявява не в Чудесата от Библейската епоха, а в Прогреса. Прогресът е този, който води човечеството нагоре по стълбата към Божественото. Не, това не е Стълбата на Яков, а по-скоро „Стълбата на Цивилизацията“, ако щете. На тази стълба най-високо от всички раси стоят англосаксонците. Католиците са едно-две стъпала по-надолу. Още по-надолу са азиатците — трудолюбива раса, никой не може да го отрече, но им липсва нашата арийска храброст. Китаистите твърдят, че някога и те са били велики, но къде им е жълтият Шекспир, а, или техният Да Винчи с дръпнати очи? Съображението е изказано и прието. Още по-надолу виждаме негрите. Добродушните могат да се научат на полезен труд, ала непокорните са същински дяволи! Американските индианци също са способни да вършат полезни дейности в калифорнийските предградия, не е ли така, г-н Юинг?
Казах, че е така.
— А сега за нашите полинезийци. Всеки посетител на Таити, Хаваите, че дори и Витлеем, ще заключи, че тихоокеанският островитянин може с добросъвестно обучение да усвои „а-б-в“ на четенето, смятането и благочестието, като по този начин се издигне над негрите и стане съперник на азиатците по трудолюбие.
Хенри го прекъсна, за да отбележи, че маорите са стигнали до „г-д-е“ в търгашеството, дипломацията и колониализма.
— Това доказва моето становище. Последни, най-отдолу и най-зле са онези „негодни раси“, австралийските аборигени, патагонците, различните африкански народи и т. н., стоящи само едно стъпало над едрите маймуни и толкова неподатливи на Прогреса, че, боя се, подобно на мастодонтите и мамутите бързото им „събаряне от стълбата“ — след братовчедите им гуанчите, жителите на Канарските острови и тасманийците — е най-оптимистичната перспектива за тях.
— Имате предвид — капитан Молиньо привърши супата си — изтребление?
— Да, капитане, да. Законите на природата и Прогресът вървят ръка за ръка. Още през нашия век племената на човечеството ще изпълнят пророчествата, предначертани в расовите им белези. По-висшите ще сведат умножилите се диваци до техния изначален брой. Може да станем свидетели на неприятни сцени, но хората с интелектуален кураж не бива да се разколебават. После ще се възцари славен ред, в който всички раси ще знаят и, да, ще приемат мястото си на Божията стълба на цивилизацията. От Витлеемския залив се открива гледка към настъпващата зора.