— Амин, пасторе — отвърна капитан Молиньо.
Младеж на име г-н Гослинг (годеник на най-голямата дъщеря на пастора Хоръкс) сключи ръце в жест на благоговейно възхищение.
— Ако ми позволите дързостта, сър, според мен ще бъде истинска… да, загуба, да оставите теоремата си непубликувана, сър. „Стълбата на цивилизацията“ на Хоръкс ще предизвика фурор в Кралското дружество!
Пасторът Хоръкс каза:
— Не, г-н Гослинг, моята работа е тук. Тихият океан ще трябва да си намери друг Декарт, друг Кювие.
— Мъдро решение, пасторе — намеси се Хенри, плесна някакво насекомо и се зае да изучава останките му, — да запазите тези мисли за себе си.
Нашият домакин не можа да прикрие раздразнението си.
— Защо?
— Ами като се замислите, става очевидно, че такава „теорема“ е излишна, когато съществува прост закон.
— Какъв е този закон, сър?
— Първият от „Двата закона на Гуз за оцеляването“. Той гласи следното: „Слабите са месо, с което се хранят силните“.
— Но вашият „прост закон“ не разрешава фундаменталната загадка: „Защо белите раси господстват над света?“.
Хенри се подсмихна и зареди въображаем мускет, насочи дулото му, присви едното си око и стресна компанията с:
— Бум! Бум! Бум! Видяхте ли? Гръмнах го, преди да духне стрелата в тръбичката си!
Г-жа Дарбишър промълви смаяна:
— О!
Хенри сви рамене.
— Къде е фундаменталната загадка?
Пасторът Хоръкс изгуби доброто си настроение.
— Вие намеквате, че белите раси владеят земното кълбо не по Божията милост, а по силата на мускета? Но подобно твърдение е отново същата загадка, облечена в други дрехи! Как е станало така, че мускетът е дошъл при белия човек, а не, да речем, при ескимоса или пигмея, ако не по висшата воля на Всемогъщия Бог?
Хенри отговори:
— Нашите оръжия не са паднали в скута ни една прекрасна сутрин. Те не са манна от Синайските небеса. Още от Аженкур насам белият човек усъвършенства и доразвива науката за барута, за да могат нашите съвременни армии да излизат на бойното поле с десетки хиляди мускети! „Аха — ще кажете вие, — но защо ние, арийците? Защо не едноногите от Ур или мандрагорите от Мавриций?“ Защото, пасторе, от всички раси по света нашата любов — или по-скоро нашата алчност — към съкровища, злато, подправки и власт, о, най-вече сладка власт, е най-силна, най-ненаситна, най-безскрупулна! Тази алчност, да, тя движи нашия Прогрес, дали по пъклена или по Божия воля — не знам. И вие не знаете, сър. А и не ме интересува чак толкова. Изпитвам единствено благодарност към своя Създател за това, че ми е отредил място сред победителите.
Откровеността на Хенри бе погрешно изтълкувана като неучтивост и пасторът Хоръкс, този Наполеон на екваториалната си Елба, поруменя от възмущение. Аз похвалих супата на домакинята (макар че в действителност заради пристрастяването си към противопаразитното средство се затруднявам да поглъщам друго освен най-проста домашна храна) и попитах дали костенурките са уловени на околните плажове или донесени отдалеч.
По-късно, докато лежахме в задушния мрак, подслушвани от геконите, Хенри ми довери, че днешните хирургични прегледи представлявали „парад на истерични, загорели от слънцето жени, които не се нуждаят от лекарства, а от магазини за чорапи, шапки, бонета, парфюми и всички онези капани, които привличат техния пол“! „Консултациите“ му, продължи той, били една част медицина, девет части клюки. „Те са убедени, че мъжете им се сношават с местните жени и живеят в смъртен страх, че може да пипнат «нещо». Една след друга вадеха кърпичките.“
Споделеното ме накара да се почувствам неудобно и аз се осмелих да кажа, че Хенри би могъл да прояви малко сдържаност, когато изказва несъгласие с нашия домакин.
— Скъпи ми Адам, аз проявих сдържаност и повече от малко! Жадувах да изкрещя на стария глупак следното: „Защо не признаем простата истина, че ние тласкаме по-тъмните раси към гробовете, за да им отнемем земята и богатствата? Вълците не седят в бърлогите си да съчиняват пиянски теории за расите, за да оправдаят разкъсването на стадо овце! «Интелектуален кураж»? Истинският «интелектуален кураж» е да захвърлим тези смокинови листа и да признаем, че всички народи са хищници, но ние, белите хищници, с нашето смъртоносно съчетание от болести и оръжия сме съвършените хищнически екземпляри, и какво от това?“.