Не знам нито отговора на този въпрос, нито къде се дяна увереността от младежките ми години.
Докато съм нощувал в дома на семейство Хоръкс, в моя ковчег е влязъл крадец и като не е намерил ключа от сандъка ми от хлебно дърво (аз го нося на врата си), се е опитал да разбие катинара. Ако беше успял, делата и документите на г-н Бъсби вече щяха да са станали храна на морските кончета. Как ми се иска нашият капитан да беше замесен от същото тесто като благонадеждния капитан Бийл! Не бих посмял да поверя ценните си вещи на капитан Молиньо, а Хенри ме предупреди да не „бъркам в гнездото на осите“, като повдигна въпроса за опита за кражба пред г-н Бурхаве, защото едно разследване ще подтикне всеки крадец на борда да опита късмета си веднага щом си обърна гърба. Предполагам, че е прав.
Понеделник, 16 декември
Днес по обяд слънцето грееше вертикално и дойде време за обичайните трикове, известни като „Прекосяване на линията“, на които подлагат „девствениците“ (онези членове на екипажа, прекосяващи за пръв път екватора) — разни шегички и номера по усмотрение на моряците, които ръководят церемониите. По време на пътуването ми към Австралия благоразумният капитан Бийл не разреши да се губи време за това, но на моряците от „Пророчицата“ не можеха да им отнемат забавлението (мислех, че всички идеи за „забавление“ са същинско проклятие за г-н Бурхаве, докато не видях какви жестокости включваха тези „развлечения“). Финбар ни предупреди, че двамата „девственици“ са Рафаел и Бентнейл. Последният беше моряк от две години, но плаваше само по маршрута Сидни-Кейптаун.
По време на вечерната вахта моряците опънаха навес над носа на палубата и се събраха около котвения шпил, където заседаваше „цар Нептун“ (Покок, облечен в абсурдна роба с перука като лопата). „Девствениците“ бяха вързани за крамболите като двойка събратя на Свети мъченик Севастиян.
— Касапина и г-н Драскача! — викна Покок, щом видя двама ни с Хенри. — Ще дойдете ли да избавите нашите сестри девственици от моя коварен дракон? — и с вулгарни движения затанцува с една такелажна свая под ръкоплясканията и похотливия смях на моряците.
Хенри отвърна през смях, че предпочита девственици без бради. Забележката на Покок за девическите бради е прекалено непристойна, за да я запиша.
Негово морско величество отново се обърна към жертвите си.
— Бентнейл от Кейптаун, Риф-Раф от Града на каторжниците, готови ли сте да влезете в Ордена на синовете на Нептун?
Рафаел, отчасти възвърнал момчешкия си дух във веселбата, бодро отговори:
— Да, господарю!
Бентнейл кимна навъсен. Нептун кресна:
— Не-е-е-е! Първо ще обръснем проклетите ви люспи, юнги! Донесете ми пяната за бръснене!
Торгни се завтече с кофа катран, който размаза с четка по лицата на пленниците. После се появи Гърнзи, облечен като царица Амфитрита, и обра катрана с бръснач. Човекът от Кейптаун крещеше ругатни, което предизвика голямо веселие и не едно и две „хлъзвания“ на бръснача. Рафаел беше достатъчно благоразумен да понесе мълчаливо изпитанието си.
— Така е по-добре, по-добре! — изръмжа Нептун, след което закрещя: — Вържете очите на двамата и отведете младия Риф в съдебната ми зала!
Тази „съдебна зала“ беше бъчва със солена вода, в която потопиха Рафаел с главата надолу, докато мъжете брояха до двайсет, а после Нептун изкомандва на „придворните“ си да „уловят новия ми гражданин“! Свалиха превръзката от очите му и момчето се облегна на фалшборда, за да се съвземе от тормоза.
Бентнейл не се подчини така покорно, а закрещя:
— Развържете ми ръцете, синове на к…!
Цар Нептун се ококори ужасен.
— Тая мръсна уста трябва да кисне в океанска вода до четирийсет, момчета, ако не ме лъжат очите!
След като преброиха до четирийсет, извадиха африканера, който завика:
— Ще ви избия всички до един, свине, кълна се, аз ще…
За смях на всички го потопиха за още четирийсет секунди.