— В главата ми звучи една малка мелодия за виола, Фробишър. Да видим дали можеш да я запишеш.
Приятно ми беше да го чуя, защото очаквах да започна отдалеч — с преписване на белова на някоя издраскана партитура и така нататък. Ако в първия ден докажех, че съм достоен да бъда живата писалка на В.Е., престоят ми тук щеше да бъде практически осигурен. Седнах на бюрото му с подострен молив 2B в ръка, с готов бял лист, в очакване да ми издиктува нотите една по една. Изведнъж той закрещя:
— Та, та! Та-та-та татамтатамтатам, та! Записахте ли? Та! Тара-та! Тиха част: та-та-та-тт-ТА! ТАТАТА!!! Записахте ли?
Старият задник очевидно се забавляваше — човек можеше да нотира кресливото му ръмжене точно толкова, колкото да запише с ноти рева на дузина магарета, — но след още трийсет секунди ми просветна, че той не се шегува. Опитах се да го прекъсна, но човекът беше така погълнат от композирането си, че не забеляза. Изпаднах в дълбоко отчаяние, а Еърс продължаваше ли, продължаваше… Планът ми беше безнадежден. Какво си въобразявах, докато седях на гара „Виктория“? Угнетен, аз го оставих да довърши работата си върху творбата със слабата надежда, че след като я има завършена в главата си, може би ще му бъде по-лесно после да я повтори.
— Ето, свърших! — обяви той. — Записахте ли? Изтананикайте ми я, Фробишър, за да видим как звучи.
Попитах коя беше тоналността.
— Си бемол, разбира се!
Какъв размер?
Еърс стисна с пръсти хрущяла на носа си.
— Нима искате да кажете, че сте загубили мелодията ми?
Помъчих се да убедя себе си, че той се държи крайно неразумно. Помолих го да повтори мелодията — много по-бавно — и да назовава нотите си една по една. Последва дълга пауза, която трая сякаш три часа, докато Еърс решаваше дали да вдигне скандал или не. Накрая изпусна мъченическа въздишка.
— Четири осми, след 12-ия такт преминава в осем осми, ако успеете да изброите дотам.
Мълчание. Помислих за паричните си затруднения и си замълчах.
— Тогава да се върнем в самото начало.
Надменна пауза.
— Сега готов ли сте? Бавно… Та! Коя нота е това?
Последва мъчителен половин час, през който трябваше да познавам всяка нота една по една. Еърс потвърждаваше или отхвърляше предположението ми с изнервено кимване или поклащане на глава. Госпожа К. донесе ваза с цветя и аз направих физиономия с молба за помощ, но В.Е. сам заяви, че приключваме. Докато тичах навън, чух Еърс да се изказва (по мой адрес):
— Отчайващо е, Йокаста, момчето не може да запише простичка мелодия. Може би трябва да се присъединя към авангардистите и да мятам стрелички по листчета хартия с написани ноти.
В коридора икономката госпожа Вилемс се жалва на някого от слугите от влажното ветровито време и мокрото си пране. Тя е по-добре от мен. Аз съм манипулирал хора от амбиция, от похот или за заеми, но никога за покрив над главата си. Този прогнил замък вони на гъби и плесен. Изобщо не биваше да идвам тук.
Искрено твой,
Р.Ф.
П.П. — Финансово „затруднение“, колко уместен израз. Нищо чудно, че всички бедняци са социалисти. Виж, трябва да те помоля за заем. Не съм виждал по-безцеремонни правила от тези в Зеделгем (и слава богу — икономът на баща ми има по-богат гардероб от моя в момента), но човек трябва да се придържа към някакъв стандарт. Не мога дори да оставя бакшиш на прислугата. Ако ми бяха останали някакви заможни приятели, щях да помоля тях, но истината е, че нямам такива. Не знам как ще пратиш пари, със запис или с телеграма, или ще ги сложиш в колет, или нещо друго, но ти си ученият, ти ще измислиш начин. Ако Еърс ме помоли да си тръгна, с мен е свършено. Чак до Кеймбридж ще стигне вестта, че Робърт Фробишър е трябвало да иска пари от досегашните си домакини, които са го изгонили, защото е бил неподходящ за желаната длъжност. Срамът ще ме убие, Сиксмит, наистина. За бога, изпрати незабавно каквото можеш.
Замъкът Зеделгем
14.VII.1931 г.
Сиксмит,
Слава на Блажения Руф, покровител на композиторите в нужда, слава на Небесата, амин. Чекът ти пристигна тази сутрин по пощата цял и невредим — представих те на домакините си като любящ чичо, който е забравил рождения ми ден. Госпожа Кромелинк твърди, че в Брюж има една банка, която ще го осребри. Ще съчиня песнопение в твоя чест и ще ти върна парите веднага щом мога. Може да стане по-скоро, отколкото очакваш. Дебелият лед, сковал изгледите за бъдещето ми, се топи. След унизителния първи опит за сътрудничество с Еърс аз се прибрах в стаята си в състояние на мъчително униние. Прекарах следобеда в писане на сълзливата си жалба до теб — впрочем изгори я, ако вече не си го направил, — изпълнен със силна тревога за бъдещето. Излязох в дъжда с гумени ботуши и дъждобран и отидох до пощата в селото, като чистосърдечно се питах къде ли ще бъда след месец. Скоро след връщането ми госпожа Вилемс удари гонга за вечеря, но когато отидох в трапезарията, там чакаше Еърс, сам.