— Вие ли сте, Фробишър? — попита той с рязък тон, обичаен за старци, които се мъчат да проявят нежност. — Ах, Фробишър, радвам се, че можем да си поприказваме насаме. Вижте, тази сутрин се държах отвратително с вас. Болестта ми ме прави по-… прям, отколкото е уместно понякога. Извинете ме. Ще дадете ли утре втора възможност на този сприхав негодник, как мислите?
Дали госпожата не му беше казала в какво състояние ме е заварила? Дали Люсил не му беше споменала за наполовина събрания ми куфар? Изчаках, за да не долови облекчението в гласа ми, и благородно му казах, че няма нищо лошо в това да изказваш откровено мнението си.
— Бях твърде отрицателно настроен към предложението ви, Фробишър. Няма да е лесно да извадим музиката от моята кратуна, но нашето партньорство има залог за успех. Вашите музикалност и характер са повече от подходящи за тази работа. Жена ми казва, че даже се опитвате да композирате. Ясно е, че и за двама ни музиката е нашият кислород. С достатъчно воля ще се лутаме, докато открием правилния метод.
При тези думи госпожа Кромелинк почука, надникна вътре, на секундата долови атмосферата в стаята, както само някои жени умеят, и попита дали не желаем питие по тържествения повод. Еърс се обърна към мен.
— Това зависи от младия Фробишър. Какво ще кажете? Ще останете ли няколко седмици, евентуално няколко месеца, ако всичко тръгне добре? А може и по-дълго, кой знае? Но трябва да приемете скромно възнаграждение.
Замаскирах облекчението си като удоволствие, казах му, че за мен ще бъде чест, и не отхвърлих веднага предложението за заплата. — Тогава, Йокаста, кажи на госпожа Вилемс да донесе „Пино Руж“ от 1908!
Вдигнахме тост за Бакхус и за Музите и пихме вино, гъсто като кръв на еднорог. Избата на Еърс — към шестстотин бутилки — е една от най-добрите в Белгия и заслужава кратко отклонение. През войната тя останала неплячкосана от немските офицери, използвали Зеделгем като щаб на командването, благодарение на фалшива стена, с която бащата на Хендрик зазидал входа, преди семейството да избяга в Гьотеборг. Библиотеката и други обемисти ценни вещи също стояли през войната долу (в миналото там имало крипта на манастир), заключени в сандъци. Преди подписването на примирието прусаците опустошили сградата, но така и не намерили избата.
Изграждаме си работна рутина. С Еърс влизаме в музикалната стая към девет часа всяка сутрин, когато различните му страдания и болежки не го възпрепятстват. Аз сядам на пианото, той — на дивана, запалил някоя от задушливите си турски цигари, и пристъпваме към един от нашите три работни метода. „Проверка“ — иска да прегледаме работата от предишната сутрин. Аз тананикам, пея или свиря в зависимост от инструмента, а Еърс внася промени в партитурата. „Възстановка“ означава да прелиствам стари партитури, тетрадки и композиции, някои писани преди раждането ми, за да намеря пасаж или каденца, която Еърс смътно помни и иска да използва. Истинска детективска работа. „Композиране“ е най-трудоемката част, аз седя на пианото и се опитвам да насмогна на потока от „шестнайсетина, си бемол-сол; цяла, ла бемол — задръж четири такта, не, шест — четвъртини! Фа диез — не-не-не-не, диез — и… си бемол! Та-тара-тара-та!“. Сега маестрото поне назовава нотите си. Или, ако е в по-поетично настроение, може да каже: „Значи, Фробишър, кларинетът е наложницата, виолите са тисовете в гробищата, клавикордът е луната, така… дайте сега малко източен вятър да раздуха онзи акорд ла минор в 16-и такт“.
Както при добрия иконом (макар че, можеш да бъдеш сигурен, аз съм много повече от добър), моята работа е 9/10 предугаждане. Понякога Еърс ще помоли за артистична оценка, например: „Мислите ли, че този акорд става, Фробишър?“ или „Този пасаж връзва ли се с останалото?“. Ако кажа „не“, тогава той ще ме попита какво бих предложил в замяна, а веднъж-дваж дори е използвал поправката ми. Доста отговорно е. В бъдеще хората ще изучават тази музика.