Към един часа Еърс е вече изтощен. Хендрик го сваля в трапезарията, където за обяд към нас се присъединяват госпожа Кромелинк и ужасната Е., ако се е прибрала за почивните дни или за някой неучебен следобед. В следобедната жега Еърс спи. Аз продължавам да се ровя в библиотеката за съкровища, да композирам в музикалната стая, да чета ръкописи в градината (там цъфтят ослепителни бели лилии, ходжови лалета, тритоми, ружи), да обикалям с колелото из уличките на Неербеке или да се разхождам из околните поля. Голям приятел съм със селските кучета. Те тичат след мен като плъховете или хлапетата след Чудния свирач. Местните отвръщат на поздрава ми за добро утро или добър ден — вече ме знаят като госта на замъка, отседнал там за дълго.
След вечеря тримата понякога слушаме радио, ако има предаване, което става за слушане, иначе пускаме записи на грамофона (френски преносим модел в дъбова кутия), обикновено някоя от големите творби на Еърс, изпълнени под диригентството на сър Томас Бийчъм. Когато имаме гости, забавляваме се с разговори или с малко камерна музика. В други вечери Еърс иска да му чета поезия, особено любимия му Кийтс. Докато чета, той нашепва стиховете, сякаш гласът му се опира на моя. На закуска ме кара да му чета „Таймс“. Колкото и да е стар, сляп и болен, Еърс би могъл да кръстоса шпаги с всекиго в колежански дебат, макар че, както виждам, рядко предлага алтернативи на системите, които осмива: „Либерализъм? Нерешителност на богатите!“; „Социализъм? По-малкият брат на старовремския деспотизъм, когото иска да наследи!“; „Консерватори? Непреднамерени лъжци, чиято доктрина за свободната воля е най-голямата им заблуда“. За какъв тип държава е той? „За никакъв! Колкото по-организирана е държавата, толкова по-тъп е народът й.“
При цялата му сприхавост Еърс е един от малкото мъже в Европа, от когото искам да се повлияе творчеството ми. В музикално отношение той е двулик като Янус. Единият Еърс гледа назад към смъртния одър на романтизма, другият гледа към бъдещето. Това е Еърс, чийто поглед искам да проследя. Като го наблюдавам как използва контрапункт и смесва тембри, аз усъвършенствам своя език по вълнуващи начини. За краткия си престой в Зеделгем вече съм научил повече, отколкото за три години уроци със задника Макерас и неговия Весел оркестър на онанистите.
В замъка редовно гостуват приятели на Еърс и госпожа Кромелинк. Средно на седмица две или три вечери посрещаме гости. Солисти на връщане от Брюксел, Берлин, Амстердам или по-далеч; познати на Еърс от младежките му години във Флорида или Париж, както и добрият стар Морти Донт със съпругата си. Донт е собственик на работилници за шлифоване на диаманти в Брюж и Антверпен, говори неопределен, но голям брой езици, съчинява сложни многоезични остроумия, които се нуждаят от дълги обяснения, финансира фестивали и играе метафизичен футбол с Еърс. Госпожа Донт е като госпожа Кромелинк, но умножена десетократно — наистина зловещо създание, което оглавява Белгийското жокейско дружество, сама кара семейния автомобил „Бугати“ и нежно обгрижва подобен на пухче за пудра пекинез на име Вей-вей. Несъмнено ще я срещаш и занапред в бъдещи писма.
Роднините са рядкост: Еърс е бил единствено дете, а някога влиятелното семейство Кромелинк е проявило капризна недалновидност, като в решителните моменти на войната е застанало на страната на губещите. Онези, които не са загинали в битка, до завръщането на Еърс и съпругата му от Скандинавия са в по-голямата си част обеднели, заболели и напуснали този свят. Други са избягали отвъд океана и там са умрели. Понякога ни навестяват старата гувернантка и две немощни лели на госпожа Кромелинк, но те седят мълчаливо в ъгъла като стари закачалки за шапки.
Миналата седмица диригентът Тадеуш Аугустовски, голям популяризатор на Еърс в родния си Краков, се отби без предупреждение на втория ден от мигрената. Госпожа Кромелинк не беше у дома и госпожа Вилемс дотича при мен в силен смут с молба да позабавлявам видния гост. Не можех да я разочаровам. Френският на Аугустовски е добър колкото моя, така че прекарахме следобеда в риболов и спорове за додекафониците. Той мисли, че всички те са шарлатани, аз — не. Разказа ми истории за оркестъра през войната и един неописуемо мръсен виц, който включва жестове с ръце, така че ще почака до следващата ни среща. Аз улових двайсет и пет сантиметрова пъстърва, а Аугустовски хвана огромен шаран. На здрачаване, когато се прибрахме, Еърс беше станал и полякът му каза, че е извадил късмет, като ме е наел. Еърс изсумтя нещо от рода на: „Несъмнено“. Очарователно ласкателство, Еърс. Госпожа Вилемс не остана много очарована от риболовните ни трофеи, но ги изкорми и ги сготви със сол и масло така, че се топяха в устата. На другата сутрин на тръгване Аугустовски ми даде визитната си картичка. Заради посещенията си в Лондон той държи апартамент в „Лангъм Корт“ и ме покани да му гостувам за фестивала догодина. Ура-ура!