— Не е трудно да смаеш англичанин.
И се отдалечи. Едва по-късно се сетих за остроумен отговор, така че момичето спечели сета.
Сега внимавай, защото ще говоря за книги и печалба. Докато се ровех в една ниша с книги в стаята си, ми попадна интересно разкъсано томче и аз искам да ми издириш цял екземпляр от книгата. Започва от деветдесет и девета страница, кориците ги няма, подвързията е разкъсана. От малкото, което мога да разбера, това е редактиран дневник на пътешествие от Сидни до Калифорния на нотариус от Сан Франциско на име Адам Юинг. Споменава се златната треска, затова предполагам, че става дума за 1849 или 1850. Дневникът като че ли е отпечатан посмъртно от сина на Юинг (?). Този Юинг ми напомня за заблудения капитан Делано от „Бенито Серено“ на Мелвил, доверчив към всички заговорници — не забелязва, че верният му приятел д-р Хенри Гуз е вампир, който подклажда хипохондрията му, за да може бавно да го отрови и да вземе парите му.
Нещо ме съмнява автентичността на дневника — изглежда ми прекалено добре структуриран за истински дневник, а и езикът му не ми звучи съвсем достоверно, — но кой ще си прави труда да фалшифицира такъв дневник и защо?
За моя голяма досада текстът свършва по средата на едно изречение след четирийсетина страници там, където подвързията се е разкъсала. Прерових цялата библиотека за остатъка от проклетото нещо. Без успех. Едва ли е в наш интерес да привличаме вниманието на Еърс или на госпожа Кромелинк към неиндексираното им библиографско богатство, така че съм в задънена улица. Ще попиташ ли Ото Иенш на „Кейтнес Стрийт“ дали не знае нещичко за този Адам Юинг? Недочетената книга е като незавършена любовна история.
Прилагам опис на най-старите издания в библиотеката на Зеделгем. Както виждаш, някои са мн. стари, от началото на XVII в., така че веднага щом можеш, ми прати най-добрите цени на Иенш и накарай стария скъперник да се стресне, като небрежно му подхвърлиш, че вече има интерес от парижки книгопродавци.
Искрено твой,
Р.Ф.
Замъкът Зеделгем
28.VII.1931 г.
Сиксмит,
Малък повод за празненство. Преди два дни с Еърс завършихме първия плод на своето сътрудничество, кратка симфонична поема — „Птица на смъртта“. Когато изнамерих пиесата, беше банален аранжимент на стар тевтонски химн, безнадеждно изоставен от Еърс заради отслабващото му зрение. Новият ни вариант е интригуващо създание. Има отзвуци от Вагнеровия „Пръстен на Нибелунгите“, после темата се разпада до кошмар а ла Стравински, надзираван от Сибелиусови призраци. Страховито, възхитително, да можеше да го чуеш. Завършва със соло за флейта и не някакви пърхащи флейтови трели, а птицата смърт от заглавието, проклинаща както първородните, така и последнородените.
Вчера Аугустовски ни навести отново на връщане от Париж. Прочете партитурата и захвана да сипе хвалби, както огняр сипе лопати с въглища. И има защо! Това е най-съвършената симфонична поема от известните ми творби, писани след войната, и ще ти кажа, Сиксмит, че не една и две от най-добрите идеи в нея са мои. Предполагам, че секретарят трябва с примирение да се откаже от своя дял в авторството, но никак не е лесно да го премълчи. Най-хубавото обаче тепърва предстои — Аугустовски иска да представи премиерно творбата, като лично я дирижира, на Краковския фестивал след три седмици!
Вчера станах на разсъмване, цял ден я преписвах на белова. Започна да ми се струва недотам кратка. Дясната ми ръка се откачи от писане и щом затворех клепачи, виждах нотни петолиния, но до вечеря свърших. За да го отпразнуваме, четиримата изпихме пет бутилки вино. За десерт отворихме най-хубавия мускат отонел.
Сега съм златното момче на Зеделгем. От мн. дълго време не съм бил ничие златно момче и това ми допада. Йокаста предложи да се преместя от стаята за гости в по-голяма празна спалня на втория етаж и да я обзаведа с каквото си харесам от другите стаи в Зеделгем. Еърс одобри преместването ми, затова казах, че ще го направя. За мое удоволствие нейно височество Надутата госпожица загуби хладнокръвието си и изхленчи:
— О, защо направо не го впишете и в завещанието, мамо? Защо не му дадете половината имение?
И стана от масата, без да помоли за извинение. Еърс измърмори на висок глас, така че тя да го чуе:
— Първата добра идея, която ражда главата на това момиче за седемнайсет години! Фробишър поне заработва проклетата си издръжка!
Домакините ми не искаха и да чуят моите извинения, казаха, че Ева трябва да се извини на мен и да се отърси от докоперниковите си представи, че Вселената се върти около нея. Музика за ушите ми. Освен това: Ева заедно с двайсет свои съученици много скоро ще замине за два месеца в Швейцария да учи в партньорско училище. Още музика! Сякаш ми падна развален зъб. Новата ми стая е достатъчно голяма за бадминтон по двойки, има легло с балдахин, чиито завеси трябваше да изтупам от ланските молци, вековна кожена тапицерия от Кордоба, която се лющи от стените като люспи на дракон, но и в това има някакъв чар; тъмносиня гадателска топка, голям шкаф с орехови врати, шест кресла тронове и писалище от платан, на което пиша това писмо. През орловите нокти отвън се процежда обилна дантелена светлина. На юг се открива гледка към посивелите подстригани храсти. На запад се шири ливадата с пасящи крави, а църковната камбанария стърчи над гората отзад. Камбаните й са моят личен часовник (всъщност Зеделгем може да се похвали с изобилие от антични часовници, от които едни звънят по-рано, други по-късно, като в миниатюрен Брюж). Общо взето, една-две класи над нашите стаи на „Уайманс Лейн“, една-две класи под „Савой“ или „Импириъл“, но просторно и сигурно. Освен ако не направя нещо нередно или недискретно.