Старците надделяват, но това няма голямо значение. „Макар да нямат числено превъзходство — каза ни г-н Д’Арнок, — маорите печелят предимство, като нанасят първия и най-жесток удар, както могат да засвидетелстват от гробовете си много злополучни британци и французи.“ Нгати тама и нгати мутунга свикват свои съвети. Мъжете мориори се връщат от съвещанието си и заварват засади и нощ на безчестие, по-страшно от всеки кошмар, на клане, на опожарени села, на плячкосване, на редици набучени на кол мъже и жени по плажовете, на изпокрили се в дупките деца, подушени и разчленени от ловни кучета. Някои вождове мислят и за утрешния ден и избиват само колкото е нужно, за да насадят уплаха и подчинение у останалите. Други са по-малко въздържани. На плажа Уайтанги петдесет мориори са обезглавени, нарязани на филета, увити в листа лен, а после изпечени в гигантска пръстена фурна с ямс и сладки картофи. По-малко от половината мориори, зърнали последния залез на старите Рекоху, доживяват да видят как изгрява слънцето на маорите. „Днес са останали по-малко от сто чистокръвни мориори — печално отбеляза г-н Д’Арнок. — На хартия Британската корона ги е освободила от бремето на робството още преди години, но маорите не се интересуват от хартии. Ние сме на една седмица път по море от дома на губернатора, а Нейно Величество не поддържа гарнизон на Чатъм.“
Попитах: защо белите не са вдигнали ръка да спрат маорите по време на клането?
Г-н Еванс вече не спеше и не беше и наполовина толкова глух, колкото си бях въобразил.
— Виждали ли сте воини маори в пристъп на кръвожадно безумие, г-н Юинг?
Казах, че не съм.
— Но сте виждали акули в пристъп на кръвожадно безумие, нали?
Отвърнах, че съм виждал.
— Почти същото е. Представете си как окървавено теле се мята в гъмжащи от акули плитчини. Какво ще направите — ще останете на сушата или ще се помъчите да спрете челюстите на акулите? Такъв беше нашият избор. О, ние помогнахме на малцината, които почукаха на вратата ни — нашият овчар Варнава е един от тях, — но ако бяхме излезли в онази нощ, нямаше да ни видят никога повече. Не забравяйте, че по онова време на Чатъм ние, белите, наброявахме по-малко от петдесет души. Срещу общо деветстотин маори. Маорите се съобразяват с пакеха, г-н Юинг, но ни презират. Никога не го забравяйте.
Каква поука да си извадим? Мирът, макар и лелеян от нашия Бог, е първостепенна добродетел само когато съседите ти споделят твоя начин на мислене.
Нощ
В „Мускета“ името на г-н Д’Арнок не буди добри чувства.
— Бял чернокож, нечистокръвен човешки мелез — каза ми Уокър. — Никой не го знае какво представлява.
Съгс, еднорък овчар, който живее под бара, ми се закле, че нашият познайник е генерал бонапартист и се укрива тук под фалшива самоличност. Друг ме увери, че господинът е поляк.
Думата „мориори“ също не беше от любимите тук. Пиян маорски мулат ми каза, че цялата история на местното население е брътвеж на „лудия стар лутеранин“ и че г-н Д’Арнок проповядва мориорското си евангелие само за да легитимира собствените си лъжливи териториални претенции към маорите, истинските господари на Чатъм, които сноват с канутата си между островите от незапомнени времена! Джеймс Кофи, свиневъд, заяви, че маорите са направили услуга на белите хора, като са изтребили поредната дивашка раса, за да разчистят място за нас, и добави, че по подобен начин руснаците са използвали казаците за „усмиряване на сибирското непокорство“.
Възразих, че нашата мисия трябва да бъде цивилизоването на черните раси, не изтребването им, защото и те са сътворени от Божията десница. Всички ръце в кръчмата откриха огън по мен с бордови залпове заради моите „празни приказки на сантиментален янки“!
— И най-добрите измежду тях не заслужават да измрат като свине! — извика един.
— Единственото евангелие, от което разбират черните, е проклетият камшик!
Трети се обади:
— Ние, британците, премахнахме робството в нашата империя, никой американец не може да каже същото!