Марвин хвърли вестника в канавката. Гледаше как течният пясък го отнася. Тъжната ефимерност на напечатаните думи му се струваше като символ на собственото му доста условното съществуване. Започна втренчето да гледа в ръцете си. Главата му клюмна.
— Виж ти, виж ти, к̀во си провесил нос бе, пич?
Флин видя пред себе си добродушното синьозелено лице на един ерланец.
— Имам си неприятности.
— Я да чуем — ерланецът седна на бордюра до Марвин.
Като всички от неговата раса, ерланецът беше съчетание на съчувствие и безцеремонност. На всички е известно, че те са груби, остроумни, весели и закачливи същества. Ненадминати пътешественици и търговци, религията на жителите на Ерлан II им забраняваше да пътуват по друг начин, освен in corpore5.
Марвин му разказа историята си до този злополучен, мимолетен миг, наречен „сега“ — това жестоко и неумолимо „сега“, това ненаситно „сега“, което яде от мижавия му запас от минути и секунди и приближава времето, когато ще изтекат контролните шест часа и Марвин, лишен от тяло, ще бъде захвърлен в неведомата галактика, наречена от хората „смърт“.
— Виж ти! — изкоментира ерланецът. — Случайно не съжаляваш ли за себе си?
— По дяволите, разбира се, че съжалявам за себе си — избухна Марвин. — Бих съжалявал за всеки, който трябва да умре след шест часа. Как тогава да не съжалявам себе си?
— Нагласи тигана както ти е удобно, готвачо. Някои биха нарекли това неприличен тон и нещо подобно, но аз съм последовател на учението на Гуахуай, а той казва: „Смъртта ли се лигави срещу теб? Разбий й носа!“
Марвин уважаваше всчки религии и разбира се, не изпитваше никакви предразсъдъци към широко разпространената секта на антимелодистите. Въпреки това не му беше ясно с какво биха му помогнали думите на Гуахуай и затова попита.
— Я по-бодро! Останал ти е разумът и шестте часа, нали?
— Пет.
— Видя ли? Стъпвай на задните си лапи и докажи, че не си някакъв лигльо. Ако продължиш да бродиш като сомнамбул няма да има полза, нали?
— Май не. Но какво да правя? Нямам собствено тяло, а чуждите са скъпи.
— Прав си, за съжаление. Не ти ли е минавало през ума да опиташ на Свободния пазар, а?
— Сигурно е опасно — възрази Марвин и се втресе като се сети колко нелепи думи изрече.
Ерланецът се усмихна широко.
— Май се усети, а? Виж сега, не е толкова лошо, колкото си мислиш, само не оклюмай. Свободният пазар не е толкова страшен. Какви ли не глупости говорят за него, най-вече големите агенции за Обмен, които искат да запазят високите си цени. Познавам един пич, двайсет години върти краткосрочни сделки и както казва, почти всички търговци са изключително честни. Така че горе главата, не си губи нагръдника и си избери добър посредник. Бъди щастлив, малкия!
— Чакайте! — извика Марвин като видя, че ерланецът става. — Как се казва приятелят ви?
— Джеймс Макхонъри Добродетелния. Той е печен, невъзприемчив, глупав негодник, много обича ферментирало грозде и е много буен, когато е махмурлия. Но винаги е честен и няма да те изиграе, а повече от това не би искал и от свети Ксал. Кажи му, че те праща Пенгъл Фишека. Желая ти успех.
Флин благодари горещо на Фишека — този недодялан, но сърдечен джентълмен се смути. След това стана и закрачи първо бавно, а после все по-бързо към кулите на Куейн, в чиято северозападна част се намираха павилионите и откритите сергии на Свободния пазар. В артериите на очакването, до преди малко близки до максималната ентропия, скромно, но твърдо заби пулса на надеждата.
До него в канавката пясъчния поток отнасяше късове от вестници към вечната и тайнствена пустиня.
— Ей! Ей! Нови тела за стари! Елате и се обслужете! Нови тела за стари!
Марвин потрепери, като чу древния уличен вик — сам по себе си невинен, но предизвикващ асоциации с мрачни готически романи. Нерешително пристъпи в заплетения лабиринт от дворове и глухи улички, който представляваше района на Свободния пазар. Докато крачеше, поне дванайсет звънки предложения проглушиха ушите му.
— Търсят се работници за прибирането на реколтата от полята на Дрогхеда! Предлагаме тяло без дефекти с телепатични способности! Всичко е уредено, плащаме петдесет кредита месечно и най-важното — удоволствието е клас С-3! Днес сключваме особено изгодни двугодишни договори! Елате да приберете реколтата на Дрогхеда!