— Вербувайте се в армията на Нейгуин! Разполагаме с двайсет тела на сержанти и няколко парчета с по-висок ранг, например младши офицери. Всички тела са минали военна подготовка!
— А заплатата каква е? — обърна се някакъв човек към продавача.
— Пълна застраховка и един кредит на месец.
Човекът подсвирна и се обърна.
— Освен това — повиши глас продавачът, — неограничени права за грабеж и мародерство!
— Е, това поне е нещо — промърмори човекът. — Но вече от десет години Нейгуин търпи поражение в тази война. Загубите са повече, е телесната част на войската остава непопълнена.
— Можем коренно да променим всичко. Явно сте опитен купувач.
— Така е. Аз съм Шон фон Ардин и съм участвал в почти всички големи войни в Галактиката, без да се броят дребните побоища.
— Последното ви звание?
— Дживардър в армията на граф Ганимедски — израпортува фон Ардин. — Преди това имах чин Пълен Ктузис.
— Айде бе! — продавачът явно беше впечатлен. — Пълен Ктузис, а? Запазихте ли си документие? О̀кей, вижте сега какво ще направим. Предлагам ви на Нейгуин длъжността Манатий, Втори клас.
Фон Ардин свъси вежди и се зае да брои нещо на пръсти.
— Чакайте да видим. Манатий Втори клас е еквивалентен на Циклопската Полудолина, което е малко по-малко от Цар на Знамето на Анаксорея и почти половин звание по-ниско Старец на Дорея. Значи… Ако приема, за мен това е силно понижение!
— Така е, но не ме изслушахте до край. Като такъв ще се задържите за двайсет и пет дена, за да докажете своите Чисти Намерения, на които политическите лидери на Нейгуин много държат. След това веднага ще ви повишим с три звания и ще ви направим Меланой, което ви дава реална възможност да станете временно Копие-Джумбая или може би дори (нищо не обещавам, но мисля, че неофициално ще се разберем) ще успея да ви уредя длъжността грабежмайстор, когато се дели плячката от Еридсвърг.
— Ами… — фон Ардин явно бе впечатлен от обещанията, макар че всячески се опитваше да им устои. — Сделката е доста изгодна, ако нямате намерение да протакате.
— Да влезем вътре. Веднага ще се обадя по телефона.
Марвин продължаваше да върви и слуша как представители на поне половин дузина раси се пазарят с продавачите — представители на друга половин дузина раси. Проглушиха го със стотици призиви. От пазарното оживление настроението му се подобри. Имаше и отблъскващи предложения, но повечето бяха примамливи.
— Търси се афидар за рояка Сентис. Добро заплащане, отзивчива дружба.
— Нужен е преписвач за работа по „Мръсната Книга на Кавенджи“. Необходимо е да възприема по телепатичен път сексуалните желания на Мидридарската раса.
— Търсим градинари-плановици за Арктур. Елате на почивка при единствената в Галактиката раса от разумни дървета!
— Търси се опитен оковничар за Вега IV! Приемат се и полуквалифицирани желаещи. Неограничени привилегии!
Колко много переспективи открива Галактиката! Марвин започна да мисли, че нещастието му не е нещастие, а замаскиран успех. Винаги се е стремял към истински пътешествия, но по-рано от скромност си е позволявал да бъде само жалък турист. Колко по-добре и по-плодотворно е да се пътешества с ясна цел! Да служиш в армията на Нейгуин, да живееш като афидар, да разбереш какво е да си оковничар… Дори и да преписваш „Мръсната Книга на Кавенджи“.
Точно пред себе си забеляза табела с надпис: „Джеймс Макхонъри Добродетелния — брокер по краткосрочни сделки, с разрешение от властите. Успехът е гарантиран“.
Зад сергията седеше и пушеше пура загладен, изтупан, надут дребосък с пронизителни кобалтовосини очи. По всичко личеше, че това е самият Джеймс Макхонъри Добродетелния. Мълчалив и високомерен, без да се унижава да вика, дребосъкът седеше със скръстени ръце, докато Флин се приближаваше към палатката му.
ГЛАВА 8
Застанаха лице в лице — Марвин с отворена уста, Макхонъри със стиснати зъби. Няколко секунди отлетяха в мълчание, след което Добродетелния каза:
— Виж какво, малкия, това не е миризлив дюкян, а и аз не съм миризлив урунгел. Ако имаш нещо да казваш — пей! Ако ли не — движи се, докато не съм ти счупил гребена.
Марвин веднага разбра, че този не е от породата на мазните, угоднически настроени търговци на тела. В дрезгавия глас нямаше и следа от подлизурство, извивката на устните не бе от раболепните. Този човек говореше това, което мислеше, и не се интересуваше от последствията.