Марвин се почеса.
— Мислех първо да разбера повече за техниката на събиране, за условията на работа… — млъкна насред дума, защото Макхонъри бавно и печално поклати глава.
— Трябва ли ти работа?
— Нямате ли нещо друго?
— Не.
— Съгласен съм.
— Умно решение — похвали го Добродетелния и измъкна от джоба си някаква хартийка. — Това е стандартния, одобрен от правителството договор на кроу-мелдски език, който е официален език на планетата Мелд II, където е седалището на фирмата-наемател. Четеш ли кроу-мелдски?
— За съжаление не.
— Абе, стандартен текст. Фирмата не носи отговорност при пожар, земетресение, атомна война, превръщането на местната звезда в свръхнова, стихийни бетствия… Съгласна е да те наеме… Снабдява те с мелдско тяло… В изключение на случаите, когато не е в състояние, тогава не е задължена… И Бог да те поживи.
— Моля?
— Последното е стандартна фраза. Я да видим… Май това е всичко. Разбира се, ти си задължен да не вредиш, да не шпионираш, да бъдеш почтен, да се подчиняваш и така нататък, а също и всячески да избягваш половите извращения, изброени от Хофмейър в „Стандартна книга на мелдските перверзии“. Задължен си да се миеш два пъти дневно, да не задлъжняваш, да не се алкохолизираш и да не се побъркваш. Това е. Ако имаш конкретни въпроси, ще се постаря да ти отговоря.
— Да. Става дума за всичките тия задължения…
— Няма страшно. Искаш ли работата или не?
Марвин обаче остана с известни съмнения.
Не успя и да мигне, когато се опомни на Мелд, в мелдско тяло.
ГЛАВА 9
Дъждовната гора на ганзърите на Мелд беше дълбока и обширна. Сред гигантските дървета се чуваше лекият шепот на вятъра, по-точно неговата сянка. Той се промъкваше през преплетените лиани и, сякаш пречупил хълма, пълзеше по острата трева. Капките с мъка се стичаха по листата, като че ли са се заблудили в лабиринт и сега присядат върху мъхестата, равнодушна почва да си починат. Сенките се сливаха, пробляскваха, избледняваха и се появяваха отново, приведени в мнимо движение от двете уморени слънца в небето с цвят на зеленикава плесен. Отгоре неутешим теренгол подсвирваше на приятелката си, но в отговор се чуваше само честата, зловеща кашлица на хищния кралескачач.
Из този скръбен пейзаж, толкова мъчително напомнящ на Земята и толкова различен от нея, бродеше Марвин Флин, вече в непривичното мелдско тяло, и упорито гледаше в краката си — търсеше яйца от ганзъри, без да знае на какво приличат.
Всичко стана много бързо. От мига, в който попадна на Мелд, нямаше време да се огледа. Още не се бе осъзнал, а някой вече крещеше в ухото му.
Флин едва успя да разгледа своето четириръко и четирикрако тяло. Докато размаха единствената си опашка и присвие ушите си на гърба, вече го гонеха като добитък към работната група, съобщиха му номера на спалното помещение и мястото на столовата, връчиха му с два номера по-голям пуловер и обувки, които му бяха почти по мярка, като изключим факта, че левите малко го стягаха. Флин се подписа за получаването им и се снабди с инструментите, необходими за новата му професия — огромен синтетичен чувал, тъмни очила, компас, мрежа, щипки, тежък метален триножник и бластер.
Строиха го заедно с другите работници и управителят — уморен, надменен атреанец — набързо ги инструктира.
Флин разбра, че новият му дом заема незначителна част от пространството около Алдебаран. Направо казано, Мелд си е една второстепенна планета. Климатът й (по скалата на Хърлихейн-Чанз за климатичните допуски) е класифициран като „непоносим“, природните й ресурси са „под минималната норма“, а коефицентът на естетическия резонанс (без да бъде измерен) е обявен за „невдъхновяващ“.
— Не е място, което бихте избрали за отпуската си, пък и за каквото и да било друго — при тези думи на управителя работниците нервно захихикаха. — Освен всичко друго това е негостоприемен и противен свят, някакво галактическо недоразумение, космическа посредственост, обаче обитателите му го тачат като своя родина и считат, че е най-прекрасната планета във Вселената.
Мелдците страхотно се гордеят с единствената си ценност и не се оплакват от мизерния си живот. С мъжествената решимост на вечни неудачници те правят просеки в дъждовната гора, а в неизбродимите подвижни пустини добиват руда с жалко метално съдържание. Тяхната настойчивост би могла да служи за пример, при условие, че не водеше до неизменен крах. Това би представлявал Мелд, ако не съществуваше още един факт. Имам предвид, разбира се, яйцата на ганзърите.
Яйцата на ганзърите! Не се срещат на другите планети, а и никоя от тях не се нуждае от тях в такава степен. Яйцата на ганзърите! Те са единствения предмет на износ от Мелд. За щастие на тукашните жители, тези яйца се радват на невероятно търсене. На Оричейд служат за любовни амулети, на Змиеносец II ги смилат и ги ядат като незаменим стимулатор на любовни желания, на Моричейд след освещаване се превръщат в култови предмети за безмозъчните К’тенги. Много други ги използват за каквото им дойде на ум.