Безшумно се носеше през гората. Ноздрите му трептяха, въртеше очи и се кокореше, за да увеличи полезрението си. Златистата козина, леко напръскана с апистим, потреперваше от играещите под нея мускули — на пръв поглед отпуснати, но на практика готови за действие.
Гората разстилаше пред зрителя симфония в зелени и сиви цветове, като от време на време се появяваше моравата тъмнина на пълзящите растения или пурпурните фанфари на храстите лилибаба или, още по-рядко, подобно на лекия звук от обои, се виждаше лайтмотивът на втората тема — оранжевия бичохленч. Общият ефект беше мрачен и предразполагаше към мрачни мисли, също като просторен градски парк в тихия час преди развиделяване.
А това какво е? Точно там! Малко вляво! Да, да, точно под дървото! Ама това… Не може да бъде!
Флин разчисти листата с десните си ръце и се наведе. В гнездо от треви и клончета видя нещо, което блестеше като щраусово яйце, украсено със скъпоценни камъни.
Майстора се оказа прав. Невъзможно е да сбъркаш яйцето на ганзъра с нещо друго.
Върху облата повърхност ярко горяха милиарди вършебни огънчета. Като в полузабравени сънища сенките пробягваха и пак изчезваха. В душата на Марвин се настани усещане за здрач, вечерен звън, лениво стадо, хрупащо покрай прозрачен поток под сенките на прашни, неутешими кипариси.
Цялото му същество се възпротиви, но въпреки всичко Марвин се наведе ниско над яйцето и протегна ръка. Дланта му овби с любов бляскавото кълбо.
Моментално дръпна ръката си. Бляскавото кълбо бълваше адска топлина.
Флин го погледна с още по-голямо уважение. Разбра защо му бяха дадени щипките. Извади ги и внимателно хвана приказното яйце.
То отскочи като гумена топка. Марвин се втурна след него, като в движение извади мрежата и направи няколко безуспешни опита да го хване с нея. Яйцето се изплъзна, рикошира и като светкавица се шмугна в гъстите храсти. Марвин отчаяно замахна и сякаш съдбата насочи ръката му — яйцето се оказа в мрежата. Лежеше неподвижно вътре и пулсираше, като чели си поемаше дъх. Марвин се приближи бавно — очакваше всякакви изненади.
Внезапно яйцето проговори с пресипнал глас:
— Виж какво, господинчо, би ли ми казал какво те прихваща?
— Какво?
— Ами това — седя си мирно и тихо в обществен парк, никого не закачам и изведнъж бум! — нахвърляш се отгоре ми като шантав, трошиш всичко, до което се докоснеш и изобщо се държиш като ненормален. Аз, естествено, се разпалих. А и кой няма да се разпали? Реших да се отдалеча, защото днес трябва да се излюпя и не ми е до скандали. Обаче ти ми хвърляш мрежата и ме ловиш като някаква пършива пеперуда. Затова те питам — какво те прихваща?
— Ти си яйце на ганзър, нали?
— Това го знам. Яйце на ганзър съм. Да не би да е забранено от закона?
— О, не. Просто аз съм ловец на яйца на ганзъри.
Последва кратка пауза, след което яйцето помоли:
— Ще бъдете ли така любезен да повторите?
Марвин изпълни молбата.
— Да-а, значи правилно съм чул — беззвучно се засмя яйцето. — Шегувате се, нали?
— Съжалявам, но не ми е до майтапи.
— Сигурно се шегувате — в гласа на яйцето се прокрадна нотка на отчаяние. — O’кей, посмяхме и толкова. Сега ме пуснете.
— Съжалявам…
— Пуснете ме!
— Не мога.
— Защо?
— Защото ловувам яйца на ганзъри.
— Боже мой! По-голяма глупост не съм чувал през живота си. Ако не греша, срещаме се за първи път, нали? Защо сте тръгнали на лов за мен?
— Наеха ме да ловя яйца на ганзъри — поясни Марвин.
— Значи така, момко, вървиш си и ловиш всяко яйце на ганзър, така ли? И не ти пука точно кои хващаш?
— Да.
— И наистина не търсиш някое определено яйце, което ти е направило мръсно?
— Не. През живота си не съм срещал нито едно яйце на ганзър — увери го Марвин.
— Не си… И въпреки всичко ги ловиш? Май се побърквам. Или не съм дочул. Ами че това никъде го няма! Сигурно е някакъв чудовищен кошмар. Идва при тебе някава откачалка, най-спокойно те хваща и без да му мигне окото заявава: „Аз съм ловец на яйца на ганзъри“. Тогава… Ти да не ме разиграваш нещо, а?
Марвин се стъписа, ядоса се и си пожела яйцето да млъкне. Отвърна доста грубо:
— Изобщо не те разигравам. Работата ми е да събирам яйца на ганзъри.
— Да събираш… яйца на ганзъри! О, не, не, не! Не мога да повярвам, че това наистина става, но е така…
— Я се стегни! — извика Марвин. Яйцето явно беше пред нервна криза.
— Благодаря — отговори след малко яйцето. — Сега съм наред. Може ли да ти задам един-единствен въпрос?