Преди само мечтаеше. Сега работата беше друга. Гърлото му дращеше от нехарактерната готовност да вземе решение. Марвин благоразумно реши да не насилва събитията, а се стегна и тръгна към центъра на града, в Стенхоупската Аптека.
ГЛАВА 2
Както и очакваше Били Хейк, най-добрият му приятел, стоеше и подръпваше ЛСД frappe3.
— И днеска ли си в треска? — попита Хейк на разпространения в тези дни жаргон.
— Душата лека, главата мека — подхвърли Марвин традиционния отговор.
— Du koomen ta de la klipje? — попита Били. (Смесеният испано-африкански диалект беше новата голяма сензация на годината).
— Ja, mijnheer — отвърна Марвин с леко запъване. Не изпитваше никакво желания точно сега да си разменят остроумни реплики.
Били улови раздразнението му. Закачливо повдигна вежда, остави комикса с Джеймс Джойс настрана, пъхна една „Кийн-смоук“ в устата си, дръпна, изпусна ароматен зелен дим и попита:
— К’во си се вкиснал?
Въпросът беше доброжелателен, макар и зададен заядливо.
Марвин седна до Били. Беше му тежко на душата, но не искаше да споделя мечтите си със своя лекомислен приятел. Затова вдигна ръце и започна разговор на индианския език на знаците. (Много млади хора с интелектуални претенции продължаваха да са под влиянието на миналогодишната сензация — проектоскопския филм „Дакотският диалог“. Във филма участваха Бьорн Ракрадиш в ролята на Лудия Кон и Миловар Славовивович в ролята на Червения Облак и героите им се обясняваха изключително с жестове).
Иронично и въпреки това сериозно Марвин показа разбито сърце, изгубен кон, слънце, което не свети и луна, която не изгрява.
Мистър Байджлоу, собственикът на Стенхоупската Аптека, прекъсна разговора им. Той беше на средна възраст (навръшил седемдесет и четири години), полуплешив и с малко, но забележимо шкембе. Независимо от всичко маниерите му си бяха останали младежки. Обърна се към Марвин:
— Eh, Mijnheer, querenzie tomar la klopje inmensa de la cabeza vefrouvens in forma de ein плодов сладолед?
За мистър Байджлоу и другите представители на неговото поколение беше характерно да злоупотребяват с жаргона на младите.
— Schnell — прекъсна го Марвин с безразсъдна младежка жестокост.
— Добре, няма… — отрони мистър Байджлоу и с прискърбие се отдалечи.
Били забеляза, че приятелят му страда. Това определено го смущаваше. Беше навършил тридесет и четири години — още малко и ще стане мъж. А и работата му беше хубава — старши на 23-та монтажна линия в завода за опаковки „Петерсън“. Продължаваше да се държи като пубертет, но знаеше, че възрастта налага да се поемат определени отговорности. Затова изостави вродената си срамежливост и попита стария си приятел директно:
— Какво е станало, Марвин?
Флин вдигна рамене, изкриви устни, затропа безцелно с пръсти по масата и накрая отвърна:
— Oiga, hombre, ein Kleinnachtmusik es demasiado, nicht wahr? The Todt you ruve to touch…
— Я го кажи както трябва! — прекъсна го Били с несвойствена за възрастта му твърдост.
— Извинявай — продължи Марвин на английски. — Просто… Ох, Били, страхотно ми се иска да пътешествам!
Били кимна. Много добре познаваше страстта на приятеля си.
— А-ха. И на мен.
— При теб не е толкова обсебващо, Били. Не мога да си намеря място.
Донесоха плодовия сладолед. Марвин не му обърна внимание, а продължи да излива душевните си терзания пред приятеля от детинство.
— Mira, Били, не знам дали вярваш, но нервите ми са опънати като пружина в пластмасова играчка. Непрекъснато мисля за Марс, Венера и другите далечни светове като Алдебаран и Антарес… По дяволите, разбираш ли, дори не мога да мисля за друго. В главата ми е или Говорещият Океан от Процион IV, или триделните хуманоиди от Алуа II. Направо ще умра, ако не отида да ги видя на място.
— А-ха. И аз бих отишъл да ги видя.
— Не можеш да ме разбереш — възрази Марвин. — Работата не е в това само да ги видя… съвсем друго имам предвид… много по-лошо… Разбираш ли, не мога просто да си живуркам в Стенхоуп цял жиивот. Дори да имам страхотна работа и да прекарвам вечерите си с първокласни момичета. По дяволите, не мога просто да се оженя, да направя няколко деца и… и… в живота има и други неща!
Марвин премина на младежка, неразбираема скоропоговорка. Но смисълът се долавяше между неудържимия поток от думи и затова Били мъдро кимаше.
— Марвин — меко каза той, — това е ясно като две и две. Но дори и междупланетното пъшествие струва цяло състояние, а междузведното е направо невъзможно.