Обмен на разуми

Марвин и Отис нямаха време да смелят тази информация, защото Отшелника се надигна и извика:

— А сега стойте, спрете, останете! Отрийте се пред мен!

— Аз съм Марвин Флин, а това е приятелят ми Отис Дейгобърт. Желаем да напуснем планетата.

Отшелникът като че ли не чу — галеше дългата си брада и замислено се любуваше на короните на дърветата. Обади се басов, унил глас:

И ето, че часът настъпи скръбно
с крясъкът на отминаващо ято жерави,
а совата-беглец ще се отдръпне;
в приюта ми унил благата липсват —
каквото небето дари, хората отмъкват.
Звезди мъждукат, мълчаливо в прозореца взрени.
Кралете отлитат, от шума на дърветата окрилени.

Яйцето преведе:

— Каза, че е предчувствал, че ще дойдете точно по този път.

— Приветства ли ни? — попита Отис. — Доста странно се изразява.

Отшелникът се обади:

А сега го прочети! Няма да търпя
лъжата да пропълзи като змия
в моя разум и да вещае измяна!

— Иска да не шепнете — обясни яйцето. — Шепотът го прави нервен.

— Това го виждам и без да ми го казваш — озъби се Марвин.

— Оправяй се тогава — яйцето явно се разсърди. — Само се опитвах да бъда полезен.

Отшелникът направи няколко крачки напред, спря и каза:

— Какво търсиш тука, аруун?

Марвин хвърли бърз поглед към яйцето, но то упорито си траеше. Тогава схвана смисъла на въпроса и отвърна:

— Сър, искаме да се махнем от тая планета и дойдохме при вас за помощ.

Отшелникът поклати глава и промълви:

Що за варварски език? Всяка проскубана овца
може да се изрази далеч по-правилно.

— За какво намеква? — попита Марвин.

— Ами познай, като си толкова умен — тросна му се яйцето.

— Извинявай, ако съм те обидил с нещо.

— А, няма защо.

— Ама наистина се разкайвам. Ще ти бъда безкрайно задължен, ако ми преведеш последното му изказване.

— О’кей. Казва, че не те разбира.

— Какво?! Изразих се пределно ясно.

— Не и за него. За да те разбере, трябва да го кажеш в стихове.

— Аз? Никога! — Марвин потрепери с отвращението, което изпитват всички разумни земляни от мъжки пол при мисълта за стихове. — Просто не ми се удава. Може би ти, Отис…

— А, не! — панически се отзова Отис. — За какъв ме мислиш? Да не съм ти някой първокласник?

Мълчанието се сгъстява и расте. Сега
човекът да отвори свойта честна уста.
Не ми харесва обратът на тия събития.

— Започва да се ядосва — изкоментира яйцето. — Пробвай се, от опит глава не боли.

— Защо не отговориш ти вместо нас? — предложи Отис.

— Да не съм някой зубър? — възмути се яйцето. — Ако искате да говорите, ще го правите сами.

— Единствените стихове, което помня от училище, са рубайи7 — призна Марвин.

— Ами давай — подкани го яйцето.

Марвин се позамисли и нервно започна:

Ето! Пилигримът от войните горски
смирен се моли на душите хорски
за съдействие, храна, помощ и надежда.
Можеш ли смирено да подминеш тази просба?

— Доста неритмично — изкоментира яйцето. — Но като за първи опит не е зле. (Отис запична да се хили и Марвин го перна с опашката).

Отшелникът отговори:

Добре казано, чужденецо! Ще ти окажа помощта.
Нещо повече! Независимо от външността,
мъжете винаги си помагат в беда.

Вече по-бързо, Марвин издекламира:

Надявах се из тия местности древни
с изгреви великолепни и залези безредни,
бедния пилигрим, заблуден по пътя,
да се спаси от терора безогледни.

Отшелникът:

Следващата стъпка, приятелю мой, повелителю мой,
за всички мъже е онази свобода,
която им ще се поднесе; и най-долният роб — и той
може някой ден да стане крал на тия господа
докато този мъж тук, този враг на навиците
закостенели, сам ще черпи другарите си
ако неговия говор е познат.

Марвин:

Много благодаря! Твоят звезден портал
приравняват мъдреци към глупаци; все още неосъзнал
как да използва своя глупав език, Безгласния
и половината път до Марс не е изминал.

Отис, който едва се въздържаше да не се изкикоти, се обади:

— Ей! Май чух да ме споменавате?

— Позна — озъби му се Марвин. — По-добре се помъчи да спретнеш някой стих, ако искаш да се разкараме оттук.

— Че защо? Справяш се като за двама.

— Не става. Отшелникът току-що предупреди, че всеки отговаря за себе си.

— Какво да правя, Господи? — прошепна Отис. — Не знам нито една поема.

— Ами измисли нещо — намеси се яйцето.

7

рубайя — форма на мерена реч във вид на четиристишия, при които първи, втори и четвърти стих са римувани, а третият е свободен.