Обмен на разуми

— Ммм… Помня само част от нещо на Суинбърн, което ми разправи една лепка. Хубаво беше, ама доста глупаво.

— Я да го чуем — настоя Марвин.

Отис се препоти докато започне:

Когато земните кораби поемат към свят далечен,
всеки мъж, бил той строен или дълъг,
тъгува по дома, сякаш от магнит привлечен,
а сърцето му е пълно с мъка и се чувства малък.
Обладан е от велико чувство на преклонение
пред приветливата, добронамерена поза
на героичния Отшелник, чието модулирано намерение
е да избави клетника от надвисналата угроза.

Отшелникът:

Открих дарбата ти: в тия години на гадости
вързания ти език прави пакости
по-бързо от опечаления си собственик.

Марвин:

О, ела, отмъкни Марвин Флин и зарежи
кавгата, нека почива! Той много тъжи
за изгубеното си тяло и го търси. Сега
другите стоят и аплодират, а той иска да върви.

Отшелникът:

Оттук, джентълмени! Не унивайте,
краката в стремената, горе главата…

Придържайки се към мерената реч, полека се приближаваха към къщурката на Отшелника, където видяха древен и грозен разумопредавател, скрит зад един храст. Марвин разбра, че и най-откачените си имат собствен номер — Отшелникът беше дошъл на планетата преди по-малко от година, а вече сигурно е натрупал състояние от нелегалното прехвърляне на бегълци на затънтените пазари в Галактиката.

Не беше етично, но както каза Отшелникът:

Намирате ли за подли номерата, които върша
с моята машина? Изтрезнейте! Няма да дискутирам
безпочвено-абстрактната истинност на доводите ваши.
Не да мисля за това. Глупаво е да откажеш лошо вино,
когато те мъчи жажда в пустинята. Не е ли така?
Тогава защо строго съдите спасението на вашите
души? Неблагодарността ви е повече от извратена —
ръката, отскубваща ви от Смъртта, да пердашите!

ГЛАВА 14

Не бе изминало кой знае колко време. Оказа се, че не е трудно да намерят работа за Отис Дейгобърт. Въпреки че твърдеше противното откриха в него слаба, но многообещаваща склонност към садизъм и затова Отшелника изпрати разума му в тялото на асистент на зъболекар на планетата Продента IХ.

Яйцето пожела на Марвин всичко най-хубаво и се отдалечи към гората.

— Време е да се заемам и с теб — обърна се Отшелника към Марвин. — Струва ми се, че ако изслезваме психологията ти с подобаваща обективност, бихме могли ясно да забележим тенденция към готовност за саможертва.

— В мен? — Марвин беше като гръмнат.

— Точно така.

— За саможертва?

— Точно така.

— Не съм много сигурен — само вежливостта го накара да се изрази по този начин. Иначе беше абсолютно убеден, че Отшелника е объркал нещо.

— Затова пък аз съм сигурен. И без излишна скромност мога да заявя, че моят опит в търсенето на работа е по-богат от твоя.

— А, сигурно. Както виждам, престанахте да говорите в стихове.

— Много ясно. Защо да продължавам?

— Защото преди говорехте само в стихове.

— Това е съвсем друга работа. Тогава бях навън и се налагаше да се защитавам. Сега съм си вкъщи, следователно съм в безопасност.

— Навън стиховете ли ви защитават?

— А как иначе? От две години съм тук и оттогава две кръвожадни раси се опитват да ме хванат. С удоволствие биха ме убили, ако можеха да ме намерят. А аз, както виждаш, съм си цял-целеничък.

— Е, това е много хубаво. Но не мога да схвана какво отношение има мерената реч към личната ви безопасност.

— Да пукна, ако знам. Според скромното ми мнение аз съм рационалист и въпреки това трябва да призная, макар и неохотно, че стиховете действат безотказно. Просто помагат и това е.

— Не ви ли идвало на ум да направите малък опит? Имам предвид не сте ли пробвали да говорите и навън в проза? Може пък стиховете да не са задължителни.

— Може. А ти пробвал ли си да се разхождаш по морското дъно? Може пък въздухът да не е задължителен.

— Не е едно и също.

— Абсолютно едно и също е. Само че се отплеснахме. Говорехме за теб и склонността ти към готовност за саможертва. Тази склонност отваря пред теб переспектива да една доста увлекателна работа.

— Не ме интересува. Друго нямате ли?

— Не — отряза Отшелника.

По странно стечение на обстоятелствата в този миг отвън долетя страхотен тътен и грохот. Марвин веднага предположи, че го гонят или мелдци, или ганзъри, или всички заедно.

— Приемам работата. Но бъркате.

За Марвин остана да каже последната дума, но за Отшелника остана да свърши последната работа. Той нагласи оборудването си, натисна бутона и изпрати Марвин към новата му кариера, на планетата Селсъс V.