ГЛАВА 15
На Селсъс V да правиш и приемаш подаръци се считаше за висша форма на културата. Немислимо е да откажеш подарък — подобна постъпка предизвиква у всеки селсъсиец емоция, сравнима само със земния страх от кръвосмешение. По принцип в това да получиш подарък няма нищо лошо. Повечето от тях са „бели“ и изразяват най-различни оттенъци на любов, благодарност, нежност и така нататък. Обаче има и „сиви“ подаръци на предупреждението, и „черни“ — на смъртта.
Ето че известен държавен чиновник получил от своите избиратели красива халка за зурлата си, с която трябвало да се кичи поне две седмици. Великолепно украшение с един-единствен недостатък — тя тиктакала.
Всяко друго същество би захвърлило халката в най-близката канавка. Но никой селсъсиец не би направил това, ако е с всичкия си. Даже не би я дал за проверка. Ръководят се от простото правило, че на харизан кон зъбите не се гледат. А при най-малкия намек за нещо подозрително би се развихрил страхотен обществен скандал.
Проклетата халка трябвало да краси зурлата поне две седмици.
А тя тиктакала.
Чиновникът, който се казвал Мардук Крас, размишлявал над проблема. Мислил си за своите избиратели, за това как им е помагал и как ги е подтискал. Халката е символ на предупреждение. В най-добрия случай „сив“ подарък. В най-лошия — „черен“. Миниатюрна бомба с елементарна конструкция, която след няколко мъчителни и тревожни дни ще му отнесе главата.
Мардук не беше привърженик на самоубийството. Беше наясно, че няма никакво желания да носи халката. Но прекрасно разбираше, че е задължен да го прави. Оказа се изправен пред класическата селсъсианска дилема.
„Нима ще направят това с мен? — питаше се той. — И то само защото разреших на мястото на стария и грозен жилищен район да построят промишлени предприятия? Или пък защото сключих договор със собствениците на сгради да повишат наема с триста и двайсет процента и в замяна на това ги задължих в петдесетгодишен срок да подменят водопроводната инсталация? Боже Господи, никога не съм претендирал, че съм безгрешен. Може и да съм правил грешки тук-там, но съм си ги признавал. Кой би изтълкувал това като антисоциална постъпка?“
А халката весело тиктакаше, отчитайки секундите, от което го сърбеше зурлата и го стягаше сърцето. Мардук си спомни за свои колеги, които платиха с главите си, след като получиха подаръци от ненормални избиратели. Нищо чудно този подарък да се окаже „черен“.
— Тъпи лигльовци! — изръмжа Мардук. От ругатнята му стана по-леко, макар че никога не би си подволил да я изрече пред публика. Приемаше подаръка като лична обида и го преживяваше доста тежко. Работиш неуморно за благото на разни идиоти с провиснала кожа и брадавици по зурлите и накрая какво? Бомба в носа!
За миг се изкуши наистина да захвърли халката в най-близката кофа с хлор. Това би ги вразумило. А и прецедент имаше. Нима свети Ворийг не отхвърли Цялостното Приношение на Трите Духа?
Да, ама според каноническото тълкувание Приношението на Духовете е било замислено като подкопаващо устоите на Подаръците, следователно и на самото общество. Защото, ако направиш своето Цялостно Приношение, нямаш възможност да правиш повече подаръци.
Освен това каквото е било позволено на Светците във Второто Кралство, е забранено на второстепенните чиновници в Десетата Демокрация. Светците са свободни да постъпват както намерят за добре. Обикновените хора трябва да постъпват според обичаите.
Мардук отпусна рамене. Посипа стъпалата си с гореща целебна прах, но и това не го облекчи. Нямаше изход. Не може един селсъсиец да се изправи срещу цялото общество. Налага се да носи халката и да чака този смразяващ душата миг, когато тиктакането ще спре…
Стоп! Ами че това е изход! Да, да, сега го виждаше! Само трябва да организира всичко както подобава. Тогава ще запази и собствената си безопастност, и доверието на обществото. Само проклетата халка да му отпусне достатъчно време…
Мардук Крас набързо се обади където трябва и си уреди спешна комадировка до Таами II (нещо като Таити в Зоната на Десетте Звезди). Разбира се, командировката не беше телесна. Началниците му не биха си позволили да пилеят средства за скъпо струващо пътуване на тялото на стотици светлинни години, след като е достатъчно да се прехвърли само разумът. Грижовният, прилежен Мардук ще си трампи разума. Така ще спази ако не духа, то поне буквата на сълсъския обичай — ще остави у дома тялото с подарената халка, весело тиктакаща под носа му.
Само трябва да намери разум, който да обитава тялото му, докато го няма. Но това не е проблем. В Галактиката има твърде много разуми и твърде малко тела. Никой не знае със сигурност защо се е получило така. В края на краищата всеки се ражда и с тяло, и с разум. Но в крайна сметка винаги някои се оказват с нещо повече от другите — било то богатство, власт или тяло.