Мардук се свърза с фирма „Отшелник Ентърпрайзис“ (Тела за Всякакво Предназначение). Отшелника имаше под ръка много подходящ екземпляр — чистокръвен млад землянин от мъжки пол, който е заплашен от скорошна смърт и е съгласен да поеме риска да носи тиктакащата халка в носа си.
Така Марвин Флин попадна на Селсъс V.
Нямаше закъде да бърза. Марвин имаше възможността да се подложи на всички процедури, препоръчвани при Трампа. Полежа напълно неподвижен, докато се адаптира към новото тяло. Помръдна всичките си крайници, провери рецепторите си и бързо прехвърли в ума си първичната културно-конфигурационна информация, излъчвана от предния мозъка и касаеща аналогичните и тъждествените фактори. След това оцени емоционалните и структурните фактори чрез задния мозък, като сравни зенита с надира8. Направи го машинално.
Според него селсъското тяло беше добро — с висока степен на съвместимост и идеален образец на основната серия на случайно разпределение. Имаше и проблеми, разбира се — делта-кривата беше абсурдно елиптична, а PYT (разностранните Y-точки) не бяха трапецовидни, а сърповидни. Но не беше очаквал повече от планета тип 3В. Ако всичко потръгне, няма да си има неприятности.
По принцип напълно би могъл да се вживее в комплекса тяло-среда-култура-роля и да се идентифицира с него.
„Много мило — помисли си Марвин. — Само да не се взриви проклетата халка“.
Стана и се огледа. Първото нещо, което му попадна пред погледа, беше писмо от Мардук Крас. Собственикът на тялото го бе вързал за китката си, за да може Марвин веднага да го види.
Скъпи Трампър,
Добре дошъл на Селсъс. Разбирам, че при създалите се обстоятелства не забелязвате особено гостоприемство от моя страна и съжалявам не по-малко от вас. Въпреки това от все сърце ви съветвам да изхвълите от главата си всички мисли за преждевременна кончина и да се съсредоточите върху развлеченията. Нека ви утешава мисълта, че според статистиката от „черни“ подаръци не са умрели повече хора, отколкото при нещастни случаи в плутониев рудник (ако добивате плутониева руда). Така че не бъдете нервен и се наслаждавайте на живота.
Жилището ми, както и всичко, което се намира в него, е на ваше разположение. Тялото също, но не го преуморявайте, слагайте го да спи по-раничко и не го наливайте с прекалено много алкохол. Лявата китка е контузена, затова бъдете внимателен, ако се наложи да вдигате нещо тежко. Останете си със здраве и не се тревожете — тревогата още не е помогнала на никой да си разреши проблемите.
Не се съмнявам, че сте достатъчно почтен и няма да се опитате да махнете халката от зурлата. За всеки случай ви предупреждавам, че и при най-добро желание няма да успеете — заключена е с молекулярния ключ на Джейвърг. Още веднъж довиждане, постарайте се да забравите за грижите си и да прекарате приятно на прекрасната ни планета.
Ваш предан приятел
Мардук Крас
В първия момент Марвин страшно се ядоса на писмото, но след това се засмя и го захвърли. Без съмнение Мардук е негодник, но симпатичен негодник с широка душа. Реши да извлече максимално възможното от тази съмнителна сделка, да забрави за предполагаемата бомба, увиснала над устните му, и да се наслаждава на пребиваването си на Селсъс.
Тръгна да огледа новия си дом и остана доволен. Оказа се шикозна дупка, планирана така, че да живееш в нея с удоволствие, а не просто да си прекарваш дните. Главната особеност — пентабрахацията — показваше служебното положение на Крас. По-несъстоятелните се задоволяваха със системи от три-четири галерии, а в бродеите на Северното Блато цели семейства се гъчкаха в едно– или двугалерийни системи. В близко време обаче се задаваше жилищна реформа.
Кухнята — чиста и съвременна — изобилстваше от гастрономични чудеса. Имаше буркани със захаросани червеи, консерви с екзотична салата от морски звезди и деликатеси от тубипора, пенатула, горгония и ренила. Имаше и консервирана белобузеста гъска в сос от ротифер и орхидея, както и пакет с бързо замразени сладки и кисели юки. Обаче (типично за ергените!) липсваше най-важното — ни парче гастропод, ни бутилка газиран джинджифилов мед.
Докато скиташе из дългите, извити галерии, Марвин попадна в музикалната стая. За нея стопанинът не беше пестил средства. По-голямата част от стаята заемаше усилвател „Империал“ с две огромни тонколони „Тиранин“. Мардук използваше четиридесетканален микрофон „Вихър“, а селекторът на усещания от разширяващ се тип беше оборудван с поплавъчен пасивен регулатор. Сигналът се записваше чрез снемане на изображението, но можеше да бъде превключен и на модулация на спада. Може и да не е за професионалисти, но все пак уредбата беше прекрасна за любители.