— Че какво им лошото на моите асоциации? Намирам се на Сълсъс V и живея в дупка, нали?
— Какво от това? Нямаш ли въображение?
— Даже ми е в повече. Но не е там работата. Съвсем нелогично е да си въобразявам, че съм на Земята и ти си каубой, а ти на практика да си къртоподобдо създание от Сълсъс V.
— Така си е — съгласи се каубоят-скитник. — Явно си пришпорил склонността си към аналогии и бушона ти е гръмнал. Затова възприятието ти се е заело със задачата за емпирическа нормализация. Това състояние са нарича „метафорична деформация“.
Чак сега си спомни, че мистър Блендърс го предупреди за този феномен. Метафоричната деформация — болестта на всеки трампър — го бе повалила мигновено, без никакво предупреждение.
Би трябвало да се разтревожи, но чувстваше само леко учудване. Емоциите му съответстваха на възприятието, защото незабелязаната промяна по същество е неусетна.
— Кога ще започна да виждам нещата такива, каквито са?
— Това е въпрос, достоен за философ. За твоя случай мога да кажа, че синдромът ще премине веднага след като са върнеш на Земята. Ако продължиш да пътуваш, процесът на перцептивно аналогизиране ща се изостри. Разбира се, могат да се очакват и кратки, произволни проблясъци на нормалното състояние.
За Марвин всичко това изглеждаше интересно, но не и опасно. Пъхна палци в джобовете на дънките си и каза с типичен каубойски глас:
— Какво-о пък, според мене-е трябва да играем с картите-е, които са ни раздадени. Няма нужда да стърчим тука-а цяла вечер и да се препираме-е. Ти самият кой си, страннико-о?
В гласа на каубоят-скитник пролича неприкрито задоволство:
— Аз съм този, без който целия разговор би бил невъзможен. Аз съм въплащение на Необходимостта. Без мен трябваше сам де си спомниш цялата теория на метафоричната деформация, а ти едва ли си способен на подобен подвиг. Напълни шепата ми със сребро.
— Така приказват циганките — презрително каза Марвин.
— Извинявай — отвърна каубоят без капка смущение. — Да ти се намира някоя цигара?
— Да — Марвин му протегна пакет „Бул Дурхам“. Замислено огледа новия си приятел, преди за продължи: — Какво-о пък, доста уплашен изглеждаш, да не говорим, че ни наполовина магаре и наполовина — чакал. Но съм решил да се държа за теб независимо какъв си.
— Браво — сериозно каза скитникът. — Ловко се спряваш с измененията на контекста, като маймунка с банани.
— Приема това за комплимент — хладнокръвно отвърна Марвин. — Сега накъде, професоре?
— Все напред, към най-близкия долнопробен бар.
— Ура! — изграчи Марвин и с разпусната походка се устреми към широко отворените врати на бара.
Веднага на ръката му увисна някаква особа. Впи поглед в него и му хвърли усмивка, наподобяваща яркочервен барелеф. Живите гримирани очички имитираха веселие, вялото лице се опитваше да изобрази лъжовно веселие.
— Ела с мен горе, малкия — извика страховитата вещица. — Да се смеем, да се веселим!
— Най-забавното е — обясни скитникът, — че обичаите изискват тая девица да носи подобна маска, защото който продава наслада, трябва да изглежда радостен. Изискването не е от най-леките, приятелю, и не се налага на всяка професия. Забележи: на търговеца на риба е разрешено да не обича шаран, търговеца на зеленчуци може и да не опитвал репички, даже вестникарчето може да не е грамотно. Никой не иска от отшелниците да изпитват наслада от свещеното си мъченичество. Само продавачките на любов са задължени вечно да чакат недостижимото пиршество.
— Твоят приятал е голям шегаджия, нали? — обади се изрисуваната вещица. — Но ти ми харесваш повече, бейби, караш вътрешностите ми да изтръпват.
По врата на бесрамницата висяка миниатюрни дрънкулки — череп, пиано, стрела, бебешка обувка и пожълтял зъб.
— Това какво е? — полюбопитства Марвин.
— Символи.
— На какво?
— Ела горе и всичко ще ти обясня, миличък.
— И така — напевно произнесе каубоят, — пред нас е истинското, непосредствено изразяване на пробудилата се женска натура, пред което мъжките ни чудатости изглеждат като детски играчки.
— Да тр’гваме! — изсъска харпията и зъвртя мощното си туловще, имитирайки страст, която изглеждаше още по-отблъскваща, защото беше неподправена. — Нагоре към леглото! Ще ти покажа нещо истинско! Когато правиш любов с мен, ще разбереш какво е го правиш истински! — И завъртя към него предницата си, приличаща на бронираното чело на тиранозавър.
— Много ви благодаря, но сега мисля да…
— Нямаш нужда от любов?
— Честно казано — не.
Жената опря чепатите си юмруци на кръглите бедра и заяви:
— Кой би помислил, че ще доживея този миг?