— Всичко е възможно, ако си обмениш разума.
— Няма да направиш това — спонтанно извика шокираният Били.
— Ще го направя — заинати се Марвин. — Кълна се в Кристо Малхеридо, ще го направя!
Този път и двамата останаха шокирани. Марвин рядко използваше нецензурни изрази и приятелят му го отдаде на това, че е доста афектиран. А Флин реши за себе си, че връщане назад няма.
— Ама ти не можеш, бе! — не мирясваше Били. — Обмена е… Виж к’во, обмена е мръсна работа.
— „Dirty he who dirty thinks, Cabron“
(Това явно е цитат, ама не знам откъде. Редакторът да реши какво да правим с него.)
— Не, не, сериозно. Наистина ли искаш в тялото ти да се засели някой дърт песъкоядец от Марс? Да движи твоите ръце и крака, да гледа с твоите очи, да пипа твоето тяло, че даже и…
Марвин побърза да го прекъсне преди да е изръсил някоя глупост.
— Mira. Не забравяй, че по същия начин и аз ще се резпореждам с неговото тяло, така че и на него няма да му е приятно.
— На марсианците не им пука.
— Глупости! — възрази Марвин. Макар и по-млад на години, в много отношения той беше по-зрял от приятеля си. В колежа беше много добър по Сравнителна Междузвездна Етика. А стремежът му към пътешествия го бе направил по-проницателен и по-подготвен да сподели и чуждата гледна точка. От дванайсетгодишен — тогава се научи да чете — Марвин изучаваше нравите и обичаите на различните раси в галактиката. Нещо повече — по Проекционна Емпатия набра деветдесет и пет точки от сто възможни.
Същият следобед, останал сам в стаята си, Марвин отвори енциклопедията. Тя беше най-добрият му приятел, откакто родителите му му я подариха за деветия рожден ден. Настои я на „лесно“ и я пусна на „бързо“ сканиране, след което въведе въпроса си.
— Здрасти, готин! — поздрави го тя с ентузиазъм. — Днес ще си поговорим за Обмена на разуми.
Последва историческа справка, която Марвин пропусна покрай ушите си. Вниманието му се изостри, когато енциклопедията заговори:
— И така, да разгледаме Разума като електрическа или може би дори субелектрическа величина. Сигурно си спомняш от предишния ни разговор, че Разумът се опитва да проектира процесите в телата ни и по този начин еволюира до квази-независима величина. И знаеш ли какво си мисли? Че е станал един малък човек в главата ти. Само че не напълно. Наистина квази, а?
Енциклопедията скромно се засмя на малката си шега, преди да продължи:
— И какво излиза от целия този мишмаш? Значи, деца, на практика имаме симбиотично съществуване на разума и тялото, само дето господин Разум се явява паразит. Теоретично всеки от тях може да съществува без другия. Или поне така биха се изразили Великите Мислители.
Марвин кимна.
— А сега за проектирането на разума… О̀кей, пичове, само не се отвличайте с мисли за бейзбол… Умът в тялото или обратно. Всъщност те са форми на едно и също нещо, подобно на материята и енергията, но не сме открили на какво точно…
— Разбира се, притежаваме прагматични познания. За кратко бе на мода концепцията на Ван Воорхес за Слепените Преобразования, както и теорията за Абсолютната Относителност на Лагоският университет. Както трябваше да се очаква, и двете теории породиха повече въпроси, отколкото отговори…
— Актуалната технология на Обмена на Разуми е механо-хипнотична техника, която наподобява релаксация или иглотерапия и използва положително настроената част на мозъка, като я фокусира и интензифицира…
— По дяволите! — Марвин силно удари с десния си юмрук по лявата длан. — Ще го направя!
Непонятната алхимия на взетото решение направи от Марвин друг човек. Без да се замисля събра малко багаж, остави бележка на родителите си и се качи в реактивния самолет за Ню Йорк.
ГЛАВА 3
Веднага след пристигането си Марвин отиде в офиса на Отис, Блендърс и Клент — брокери на борсата за тела. Изпратиха го в кабинета на мистър Блендърс — висок, младолик атлет в разцвета на силите си. Въпреки че бе само на шейсет и три години, вече беше пълноправен партньор във фирмата. През него Марвин изложи целта на своето посещение.
— О, ама разбира се. Прочели сте обявата от миналия петък. Джентълменът от Марс се казва Зе Крагаш и има солидна препоръка от Източноскернския университет.
— На какво прилича? — поинтересува се Марвин.
— Вижте сам.
Извади снимка и Марвин видя същество с изпъкнал гръден кош, тънички крака, малко по-дебели ръце, крехка главичка и страхотно дълъг нос. Мистър Крагаш беше застанал на колене в меката глина и щастливо махаше с ръка. Отдолу се мъдреше надпис: „За спомен от Прашният Рай — най-хубавия курорт на Марс, който предлага целогодишна почивка“.