От билото на последния хълм Марвин погледна надолу и вместо ледени полета видя зелена морава, хълмиста гора под лятното слънце и селце, сгушено до завоя на реката.
— Това… Това е…
— Точно така, сине — тихо промълви Валдец. — Това е Монтана де лос Трес Пикос в провинция Аделанте, в страната Ламбробия, в долината на Синята Луна.
Марвин благодари на този стар гуру — с друга дума не може да се назове ролята, изиграна от лукавия, безпогрешен Хуан Валдец — и тръгна към пункта на откриването, където трябваше да чака Кати.
ГЛАВА 21
Монтана де лос Трес Пикос! Тук, сред кристалночистите езера и високите планини, простоватите добродушни селяни мудно се трудят под палмите, приличащи на лебедови шии. На обяд и в полунощ под осеяните с амбразури стени на старинния замък се точи жалното ехо на китарни акорди. Мургави девойки събират едри чепки грозде, наблюдавани от мустакат дъртак със задрямал камшик, увиснал на косматата му китка. В това старинно, но привлекателно островче на една отминала епоха доведе верният Валдец своя приятел.
Край селото, до живописна горичка, имаше нещо като хотел, или на местния език — посада. Валдец се запъти право натам.
— Наистина ли тук е най-подходящото място да чакам? — поинтересува се Марвин.
— Определено не — отвърна Валдец с неизменната си усмивка. — Но като избрах него, а не прашния градски площад, сведох до минимум мнимооптичната грешка. Освен това тук е по-уютно.
Марвин се предаде пред мъдростта на мустакатия си спътник и се настани в посадата като у дома си. Седна на вкопаната в земята маса, откъдето можеше да наблюдава двора и пътя зад него. Подкрепи се с малко вино и се зае да приложи на практика теорията на търсенето, като изпълни своята част от задачата — започна да чака.
След около час Марвин забеляза, че по бялата лента на пътя се движи дребна, тъмна фигура. Когато се приближи, видя пред себе си възрастен човек, прегърбен под тежесттта на обемист цилиндричен предмет. Човекът вдигна изтормозеното си лице и погледна право в очите на Марвин.
— Чичо Макс!
— О-о, Марвин, здравей — отговори чичо Макс. — Бъди така добър да ми налееш чаша вино. Доста прах глътнах по пътя.
Марвин му наля вино, все още не вярващ на очите си. Та чичо Макс беше изчезнал преди десет години по доста тайнствен начин! За последен път го бяха виждали да играе голф в клуб „Справедливи небеса“.
— Какво стана с теб? — попита Марвин.
— На дванайста дупка попаднах в закривяване на времето. Ако се върнеш на Земята, поговори за това с шефа на клуба. Никога не съм бил клюкар, обаче мисля, че трябва да кажеш на кметската управа за това. Нека затрупат авариралата площ с боклук или нещо такова. Остави ме мен, но ако изчезне някое дете, ще се заформи голям скандал.
— Добре, чичо Макс, ще поговоря с тях. Накъде си се запътил?
— Имам среща в Самара10. Благодаря за виното, момчето ми, и се пази. Между другото известно ли ти е, че нещо тиктака под носа ти?
— Да. Това е бомба.
— Предполагам, че знаеш какво правиш. Сбогом, Марвин.
Чичо Макс уморено се затътри по пътя. Калъфа за голф се поклащаше на гърба му, а стик номер две му служеше за тояжка. Марвин възобнови прекъснатото чакане.
След половин час забеляза, че по пътя бърза някаква жена. За момент в гърдите му бликна надежда, но веднага се отпусна тежко назад. Не беше Кати, а майка му.
— Доста далеч от къщи си стигнала, мамо — спокойно каза Марвин.
— Знам. Разбираш ли, хванаха ме търговци на бели роби.
— А така! И как?
— Ами, тръгнах да нося коледна баница на едно бедна семейство на улица „Празна кесия“, ама полицията беше отцепила района и по едно време усетих, че съм дрогирана, и като се свестих, бях в Буенос Айрес, в разкошна стая, а до мен стоеше някакъв тип, събличаше ме с поглед и на развален английски ме питаше дали не искам да се позабавляваме. Казах „не“, а той ме награби с доста гнусни намерения.
— А така! И после?
— Нищо. Сетих се за хватката, на която ме научи мисис Джесперсън. Знаеш ли, че можеш да убиеш човек, ако го удариш силно под носа? Не исках да постъпвам така, Марвин, но това беше най-добрия изход. Оказах се на улицата в Буенос Айрес, после се случи това-онова и ето ме тук.
— Ще пийнеш ли малко вино?
— Трогната съм от вниманието ти, но е време да потеглям.
— Къде си тръгнала?
— Към Хавана — отвърна майката. — Нося вести на Гарсия. Марвин, да не си настинал?
— Не. Сополив съм, защото на носа ми виси бомба.
— Пази се, Марвин — поръча май му и забързано се отдалечи.
10
Намек за древна източна легенда, преразказана от Съмърсет Моъм. Някакъв роб паднал в краката на господаря си и го помолил да му даде кон, за да избяга в град Самара, защото преди малко срещнал Смъртта, която го посочила с пръст. Господарят се съгласил. След малко и той срещнал Смъртта и я попитал за случката. Тя му отговорила, че не е сочила роба, а просто се учудила, че той е тук, защото същата вечер имала среща с него в град Самара.